Начална страница Новини Турнири Профили Партии Връзки Chess online
������ �����
Схема
Статистика


Най-нов шахматист:
Michailbyl

Вход

Запомни ме

Регистрация

Анкета
За или против БФШ
Да
Не
Все ми е едно.
Които и да са, пак ще са крадци.

Случайна снимка

шах

Днес е 28 Март

Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31

Приятели

кореспондентен шах шах книга
The biggest chess database
Партньори

Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham

Efbet

Футболни прогнози

Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365

футболни прогнози fbet.info

dominoqq daftar qq online agenqq

windsurfing



Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/

ผลิตภัณฑ์รักษาสิว

อาหารเสริมผู้ชาย

For more empyrlocal consult the experts at http://empyrlocal.com

Дамско бельо

оригинални маратонки

секс шоп

именни дни Почивка
chess24.com your playground
Вилхелм Щайниц

 

            На 14 май 1836г. в бедно пражко семейство се ражда Вилхелм Щайниц 13-то дете в семейството. В средата на 50-те завършва училище и продължава обучението си във Виена, известна с шахматните си традиции (Алгайер, Хамп, Фалкбеер). Напуска висше политехническо училище, обещаващо му обезпечен живот на дипломиран инженер, за да се посвети изцяло на шахмата. Играе в кафене "Яребица" и във виенския шахматен клуб и съвсем скоро става най-силният шахматист във Виена. Когато през 1862г. пристига покана от Лондон за 2-я международен турнир, Виенското общество решава да изпрати своя 26-годишен шампион. Международният дебют на Щайниц не бил лош спечелил 6-ти приз от 14 участници. Партията му с Монгредиен била избрана за най-красива в турнира, а самия Щайниц нарекли брилянтен австрийски шампион. След турнира посетил Лондон и бързо покорил местната публика със своята агресивна и безкомпромисна игра. Уокър го нарекъл съвременния калабриец, както навремето наричали Морфи, идващ от Калабрия. В ранните си години Щайниц бил горещ привърженик на Андерсен и, както изглежда, негов достоен заместник.

            През 1863г. разгромява в мачове: Джоузеф Блекбърн, Федерик Дикон, Август Монгредиен. Стълкновението на тези 2 системи комбинационният Андерсенов стил у Щайниц и позиционната английска школа води до промяна у бъдещия световен шампион. Синтезира идеите и когато се запитва как е било възможно Морфи да победи и изобщо да не загуби срещу неговия идол Андерсен, постепенно започва да си дава отговори. Стига до изводи, че шахматната игра трябва да се подчинява на определени логически закони, всяка позиция трябва да съдържа в себе си определени свойства, характерни признаци. Въвежда понятието обоснована атака (противоположно на Андерсено-Морфиевата аксиома за необходимост от атака). Достига до основен принцип планът винаги трябва да се основава на оценка. Започва постепенно създаване на нова позиционна школа учение, станало повратен момент в историята на шаха. Именно с него започва ерата на съвременния шахмат.

            Ярките успехи в мачове на Щайниц подтикват англичаните да организират двубой с Андерсен, считан за 4-ти в историята след: Лабурдоне Мак Донaл, Стаунтън Сент Аман и Морфи Андерсен. Още тогава съществували рейтинги. Към 1 юли 1866г. първата 6-ца на света била: 1.Морфи, 2.Андерсен, 3.Паулсен (2-и призьор от турнира в Лондон 1862г.), 4.Щайниц, 5.Колиш, 6.Льовентал и тъй като надеждите за завръщане на Морфи на шахматната сцена угаснали, това се превърнало в битка за короната. Мачът се играл до 8 победи и за пръв път в историята се въвела контрола на игра (по 4 часа за 40 хода). Според Стаунтън, Щайниц надценил възможностите си и Андерсен бил фаворит. Само че Щайниц спечелил мача с 8:6т. До 6-ата победа играл повече като Андерсен, отколкото самия Андерсен, но последните 2 партии спечелил в типичен за бъдещата си позиционна школа стил. Тези 2 партии свидетелствали за наклон на Щайниц към Филидор и напомняли стила на Лабурдоне. Теорията на Щайниц се доближавала до учението на Филидор, основано на малките преимущества слабостите, свързани с разположението на пешките са дълговременни и трудно се избавя от тях. Докато Морфи бил жив обаче Щайниц не получил световно признание. Когато през 1866г. побеждава трудно Хенри Бърд, когото Морфи бе разгромил, Бърд казва, че калабриецът е само един и това е Пол Морфи. Подобно изказване трудно се забравя и дълго след това Щайниц разгромява Бърд на 0.

            Упорито продължава да усъвършенства стила си - задържа закритите, може дори стеснени позиции, с цел натрупване на малки преимущества - резултат от грешки на противника, защитава се икономично и резултатно. За разлика от Морфи, за когото динамиката, бързото развитие, бързата рокада били жизнено важни за всяка партия, Щайниц си позволява дори сам да разваля рокадата си с цел постигане на по-подходящи за стила му позиции (например Виенска партия). В Париж 1867г. става 3-ти, в Данди, с.г. 2-и, в Баден-Баден 1870г. 2-и след Андерсен, срещу когото губи и двете партии. През тези години се създава и гамбит Щайниц във Виенска партия. През 1872г. печели турнира в Лондон, а след това и мач с младия Цукерторт. Във Виена 1873г. печели силен турнир и значително укрепва репутацията си на най-силния в света. Скоро получава шахматен отдел в английски спортен журнал Field, където близо 9 години коментира най-интересните партии, играни по света. Разгромява Блекбърн (най-яркия представител на комбинационната школа през 70-те години) със 7:0т., след което не участва в сериозни съревнования 6 години, но продължава коментаторската си практика в журнала. Благодарение на дълбоките му и остроумни анализи, неговата позиционна теория, от която все още никой нищо не разбирал, започнала да придобива все по-реални очертания. Щайниц свято вярвал в защитните свойства на стеснените, но не и разхлабени позиции. Считал за свой дълг да опровергава гамбитите и често напълно умишлено провокирал атака на своя цар. Изнасял необичайно успешни блинд сеанси, именно за него казвали: Дойде, не видя, победи. През 1882г. се връща към практиката, делейки 1-2 място с Цукерторт на турнира във Виена. Преди турнира на въпрос на журналист кой има най-голям шанс да спечели първи приз уверено отговаря: "Аз. Срещу мен са изправени далеч по-леки противници, отколкото срещу конкурентите ми." Журналистът недоумявал защо, а бъдещият шампион добавил: "На тях им предстои да играят с Щайниц, а на мен - не." През 1883г. на знаменития турнир в Лондон става 2-и, отново след Цукерторт. Тогава възниква въпросът кой е най-силният шахматист. По това време също възниква вариант Щайниц във френска защита.

            Йохан Херман Цукерторт (1842г.-1888г.) е ученик на Андерсен. Редактира заедно с него немски журнал, а съвместно с Дюфрен пише популярния учебник Ръководство на шахматната игра. През 1872г. се мести в Лондон и въпреки че има медицинско образование, оставя лекарската практика, за да се посвети на шаха. През 1879г. основава журнал заедно с Гофер. Владее над 10 езика, изнася рекордни блинд сеанси, има феноменална памет и е блестящ комбинатор. След турнира в Лондон списание Field затваря шахматния отдел за Щайниц и отваря нов такъв за Цукерторт и Гофер. Маестрото потърсил друга работа, но не открил такава, затова се преместил в Америка. През 1885г. в Ню Йорк открил собствено издание International Chess magazine. Заявява, че е готов да играе мач с Цукерторт където и да е, стига да не е в Лондон. Битката между корифеите станала сравнима с тази на Морфи и Андерсен. За нея се писало: Най-великият мач на нашето време ако не най-велик, то поне ще е най-дългопреговорен.

            В Америка след кончината на Морфи се обявили организатори на мача, игран по предложение на Щайниц до 10 победи, без да се отчитат ремитата. На 11 януари 1886г. в зала Card Hall, Ню Йорк, започнал официалният мач за титлата Champion of the World. До 4 победи на 1 от противниците се играело в Ню Йорк, до следващите 3 в Сан Луи и до края в Ню Орлеан родния град на Морфи. Контролата за игра била 2 часа за 30 хода + 1 час на всеки 15 хода до края. Щайниц спечелил мача с +10 5  =5, с което си извоювал титлата Първи световен шампион. Ласкер нарекъл този мач събитие, което решило изхода от борбата между позиционната и комбинационната школа. Цукерторт бил надарен с творческа изобретателност, но почти не можел да използва тази своя сила срещу Щайниц, който предвиждал комбинационните мотиви. Било му непонятно как е възможно да се спечели срещу някой, който препятства комбинациите. Така и не разгадал загадката, понеже починал преждевременно от инфаркт на 46-годишна възраст.

            През 1888г. богат хавански клуб, с когото Щайниц поддържал добри отношения, му предложил да избере достоен противник и да предостави възможност на Куба да е домакин на първия претендентски мач за короната. Световният шампион без колебания посочил Михаил Иванович Чигорин (1860-1908). Освен че имал списък от силни турнири, Чигорин бил най-неудобният съперник на Щайниц. Във Виена 1882г. завършили 1:1т., а в Лондон 1883г. 2:0т. в полза на руснака. Чигорин имал атакуващ, острокомбинационен стил, бил виртуоз на разнообразни гамбити, а по-късно, когато на сцената излезли цели поколения привърженици на новата школа, си спечелил славата на последния шахматен романтик. Мачът започнал в Хавана при регламент до 20 партии. Играли изключително безпощадно имало само 1 реми и то било в последната партия. Завършили 10,5:6,5т. в полза на шампиона. Щайниц казал: Това беше мач между стария майстор на младата школа и младия майстор на старата школа и младата школа удържала победата, въпреки  възрастта на майстора.

            Друг достоен противник бил Исидор Гунсберг (1854-1930) победител в турнирите в Хамбург 1885г. и Бредфорд 1888г. След като завършил наравно и мача с Чигорин, отправил покана към Щайниц. Шампионът, както обикновено, приел и 11 месеца по-късно в Ню Йорк при същите условия играли мач за световната титла. Щайниц спечелил с 10,5:8,5т. Това бил първият крупен позиционен играч след самия Щайниц. За него Тараш пише: Гунсберг бе първият от противниците на Щайниц, който се бореше срещу него със собствените му оръжия.

            Година по-рано в Ню Йорк излиза първи том на знаменитото дебютно ръководство Modern Chess Instructor. В него Щайниц препоръчва като най-добро продължение в защитата на двата коня след 1.е4 е5 2. Nf3 Nc6 3.Bc4 Nf6 4.Ng5 d5 5.e:d5 Na5 6.Bb5+ c6 7.d:c6 b:c6 8. Be2 h6... 9.Nh3! По-късно и Фишер се съгласява с предложението, но Чигорин изобщо не бил на същото мнение. Той предложил на Щайниц мач от 2 партии във варианта по телеграфа с контрола 3 дни на ход. Щайниц приел мача, но завършил плачевно за него. Имало слухове, че нюйоркската полиция превела подозрителния шифър и арестувала шампиона като руски шпионин. Освен това Чигорин спечелил блестящо и двете партии.

            Телеграфният мач между двамата буди голям интерес и на 1 януари 1892г. в разкошното помещение Сентро Астуриано в Хавана започнал 2-ият мач между двамата. Щайниц бил вече на 56 години и заявил, че това може да бъде последният му мач. Условията дублирали първоизточника Щайниц Цукерторт до 10 победи, 2000$ на всеки от участниците. Повечето партии показали превъзходството на шампиона в цялостното му разбиране за шахмата. Съгласно неговото учение, на флангова атака се отвръща с удар в центъра, затова и тя би имала успех при блокиран или добре укрепен център. Това и показвал в партиите си когато провеждал атака не красив финал, а от къде произлиза атаката. Чигорин повел в мача с 8:7т., но Щайниц обърнал резултата в своя полза. В последната партия Чигорин е с фигура повече в ендшпил, но не вижда #2 и губи мача. След това коментира, че не издържал на тропическата жега и това довело до трагичния за него резултат. Все пак до този момент никой не бил толкова близо до титлата. Според Каспаров мачът бил изключително драматичен, яростен двубой между Художник и Учен Чигорин играл по-красиво, Щайниц по-правилно.

            Учението на младата школа имало 9 характерни признака особености, по които се оценявала дадена позиция: 1)превес в развитието, 2)захват на центъра, 3)подвижност на фигурите, 4)положение на противниковия цар, 5)слаби полета в лагера на противника, 6)превес на двойката офицери, 7)открити линии, 8)пешъчно преимущество на дамския фланг, 9)по-добро пешъчно разположение. Щайниц особено ценил този признак, изучавайки 3 типа изолирани, свързани и сдвоени пешки. Изолираната пешка в центъра смятал за слабост, не за сила обект на постоянна атака, а полето пред нея удобен форпост за леките фигури и най-вече за коня. Половин век по-късно Ботвиник преоценил позициите с изолирани пешки като по-перспективни, а още по-късно, при появата на Петросян, при когото приетият дамски гамбит става популярен дебют, към изолираната пешка се отнасяли сравнително равнодушно, оценявайки и плюсовете, и минусите и.

            Следващ претендент за короната би могъл да бъде 30-годишният доктор от Нюрнберг, Германия, Зигберт Тараш тактик, прекрасно чувстващ нюансите на позиционната игра, ревностен последовател на Щайниц. Печели няколко крупни турнира Бреслав 1889г., Манчестър 1890г., Дрезден 1892г. Можел да се срещне с шампиона още след турнира в Манчестър, но отклонил примамливо предложение на хаванския клуб заради лекарската си практика. 24-годишният Емануил Ласкер също имал успехи, но не били толкова значителни, затова Тараш резонно отклонил и неговото предложение. Навярно докторът би победил както напредналия във възрастта Щайниц, така и младия и все още неопитен Ласкер. Той обаче избрал друг път мач с претендент №1 Михаил Чигорин. Победа в него би му дала право на борба за титлата. Мачът се състоял в Санкт Петербург 1893г. Играл се до 10 победи, като при 9:9т. се считал за равен. Бил изключително интересен. Противниците играели буквално до последна пешка, ремитата били малко. За изненада на Тараш, мачът завършил наравно +9 9  =4. Докторът играл по-правилно от Чигорин и следвайки логиката, трябвало да спечели. Само че чисто шахматният потенциал на руснака бил по-голям.

            Докато в Санкт Петербург Тараш и Чигорин играли кандидат-претендентски мач за короната, в Америка Ласкер склонил Щайниц на мач за световната титла. Така през 1894г. светът се сдобил с втори световен шампион Емануил Ласкер.

            През 1895г. в Хастингс се провежда турнирът на века. Щайниц печели брилянтна партия срещу Курт фон Барделебен, който до този момент има актив от 7,5/9т., побеждавайки шампиона Ласкер. Партията е призната за най-красива в турнира. Самият Щайниц завършва 5-ти след 1.Пилсбъри (сензацията на турнира), 2.Чигорин, 3.Ласкер и 4.Тараш.

            Скоро в Санкт Петербург се провежда 6-кръгов мач-турнир между 4-мата. За съжаление, Тараш отказва участие. Турнирът завършва с безапелационен триумф на Ласкер. Щайниц бил полуболен и въпреки това финишира 2-и, а една от партиите срещу световния шампион печели.

            Година по-късно 1896г. губи първия в историята мач-реванш за титлата, стартирайки с 0:4т. в полза на противника. Това не му попречило да отпрати много сърдечно поздравително писмо до Михаил Чигорин относно 1-то място на турнир в Будапеща. В хода на мача получил сериозни здравословни проблеми. Имал постоянни притоци на кръв и през цялото време държал лед на главата си. След това близо месец прекарал в московската болница и морозовската психиатрична клиника. Дори при такива трудни условия, играейки с младия и много силен съперник, Щайниц сътворявал шедьоври на стратегическото изкуство. След края на мача дал повече от достойно обяснение на своята загуба: Защо загубих с такъв трясък? Преди всичко, защото Ласкер е най-великият играч, с когото някога съм се срещал и може би даже най-добрият от всички, които някога са съществували. Аз просто не можах да удържа борбата с първокласния маестро. Шахматистът няма право да бъде болен, така както и пълководецът на бойното поле.

            Последният му подвиг е 4-то място на маратона във Виена 1898г., но силите му вече го напускат. Последният турнир, на който играе, е Лондон 1899г. На финала печели срещу Яновски, но завършва последен и за пръв път в кариерата си не взима приз.

            Завършва дните си на самия праг на 20-ти век в нищета, в приют за душевно болни на о-в Уорд, недалеч от Ню Йорк.

      

  • "Много по-добре е да посвещаваш на шахмата 1час дневно 6 дни поред, отколкото 6часа - веднъж седмично. "

  • "Царят може да брани сам себе си."

  • "Към целта води само честната, нелицеприятна критика."

  • "Аз не съм историк, а съм сам част от историята. За себе си нищо няма да напиша, но съм уверен, че някой някога ще напише."


<< Предишна Следваща >>

Designed and Created by Tihomir Janev & Kalin © Българска шах мрежа. Не носим отговорност за публикациите на потребителите! лаптопи

шах хостинг - Страницата се зареди за 1.96 секунди. Потребители online: