"Ты никогда не станешь Алехиным, если варианты будут управлять тобой, а не наоборот!"

    Михаил Мойсеевич Ботвиник несъмнено е един от най-великите световни шампиони, същински новатор в шахмата, баща на цяла епоха. Неговият стил е дълбока стратегия, основана на сериозна дебютна и психологическа подготовка, висока техника и внимателно обмислени позиционни и комбинационни решения. И той, както Еве, имал друга специалност - бил електроинженер, станал доктор на техническите науки, но най-висш професионализъм достигнал именно в шахмата. Научният подход на Ботвиник позволил да създаде невиждана система за подготовка за съревнования, включваща фундаментални дебютни разработки, систематическо изучаване на стила на противника и крупен анализ на собствените партии с обезателна публикация, с цел да се учи и от чуждата критика. На стари години рязко възразявал против ускорения шахмат и се опитал да създаде мощна шахматна програма: "Тогава гросмайсторите ще бъдат принудени да се съревновават с достойни свои противници - компютрите и ще се върнат към сериозната игра." Считан е за патриарх на съветската шахматна школа. На закриването на мача през 1963г. Петросян казва: "Всички нас, включително и себе си, считам за ученици на Ботвиник и следващите поколения също ще се учат от неговите партии."

    Родил се на 17 август 1911г., недалеч от Санкт Петербург и в този град преминала неговата младост. Запознал се с древната игра чак на 12-годишна възраст - изключително рядък пример между великите шахматисти. Но напреднал много бързо. Майка му не била съгласна с увлечението към шаха и често повтаряла: "Ти какво, искаш да станеш като Капабланка?!" По ирония на съдбата именно срещу кубинеца е първият ярък успех на Ботвиник в сеанса, който тогавашният шампион изнесъл на 30 дъски през 1925г. Половин година по-късно печели полуфинала на шампионата на Ленинград с 11,5/12т., след което разделя 2-3 място на финала и влиза в градския отбор за мача срещу Стокхолм. През 1927г. успешно дебютира на 5-ия шампионат на СССР и разделя 5-6 място, с което препокрива с 2,5т. нормата за майстор. Постъпил в Политехническия институт и в студентските години, въпреки че играл все по-рядко, играл все по-добре и по-добре. През есента на 1930г. много уверено спечелил турнира на ленинградските майстори, а есента на 1931г. печели и шампионата на страната си с 13,5/17т., при това добивайки 7,5/8т. против основните конкуренти. За него "аналитическата работа се явявала нелош метод на подготовка за практическата борба". Победил и в следващия 8-и шампионат на СССР през 1933г., след което бил утвърден за най-добър съветски шахматист. Явен лидер, от Кремъл го заставили да защити честта на родината си на международната сцена. Според Криленко Ботвиник проявил качества на настоящия болшевик. Завършил наравно мача с Флор (6:6т.) - най-силният млад гросмайстор зад граница за това време. След това спечелил и майсторския турнир в Ленинград при участието на Еве и Кмох. На 2-ия Московски турнир 1935г. разделил 1-о място с Флор, а на 3-ия - останал 2-и след Капабланка. На историческия турнир в Нотингам 1936г., събрал практически всички корифеи, дели 1-2 място с Капабланка. През 1937г. решил да защити дисертация и пропуснал шампионата на страната, от което Криленко бил много недоволен. Трябвало да се определи най-силният съветски шахматист, който да се противопостави на "буржоазния Запад", затова Ботвиник отправил предложение на двукратния шампион на СССР Левенфиш за мач до 6 победи, без отчет на ремитата, като при 5:5т. Левенфиш запазвал шампионското си звание. Именно така и завършил мача +5 -5 =3. Завидна резултативност! Шампионът на страната имал пълни права да вземе участие в крупния АВРО-турнир на Холандия през 1938г., но не се съгласили да представлява Съветския Съюз, затова Ботвиник го заместил. За младия Миша нямало нищо нередно или нарушаващо спортния принцип: Кремъл се нуждаел от един и при това млад и "правилен" лидер на съветския шахмат. Бил съвършено искрен в своята богоизбраност. Неговите лични интереси съвпадали с тези на обществото. АВРО-турнирът станал символ на края на героическата ера на шахматните титани, царили преди всичко, благодарение на природния си дар, и дал началото на ерата на професионализма, без която биха били немислими висшите достижения. Ботвиник останал 3-и след Керес и Файн, но пред Алехин, Решевски, Еве, Капабланка и Флор, като удържал блестящи победи срещу Капабланка и Алехин. След турнира пристъпва към преговори с Алехин и двамата се съгласяват на мач за световната титла в Москва. През януари 1939г. Съветското правителство разрешило организацията и финансирането на този двубой и започнало кореспонденция с Алехин. В телеграмата до Ботвиник пишело: "Ако решите да предизвикате шахматиста Алехин на мач, желаем ви пълен успех. Останалото лесно ще се обезпечи. Молотов (по-други данни Сталин)". Но Втората световна война започнала и мечтата на Ботвиник за завоюване на шахматната корона се отложила с години. През 1934г. издава "Мач Флор - Ботвиник", а през 1939г. - "11-о всесъюзно шахматно първенство", в които описва значението на турнирния режим и излага своята разработена система на подготовка: "След закуска се разхождам 1 час, след което 25-30мин. се подготвям шахматно. След 30-тата минута оставям шаха. Обядвам час и половина преди партията и около час лежа. Лежането преди партия е много полезно, тъй като се чувстваш особено бодър след това и главно, не отвличаш мислите си от второстепенни неща. След почивката отивам пеша до турнирната зала, което прави още 25-30мин. разходка."

    През 1940г. Естония била присъединена към Съветския съюз и национализираният Пол Керес дошъл в Москва за 12-ия шампионат на Съюза. Големият въпрос бил кой е по-силен - Ботвиник или Керес, но турнирът не дал отговор. 1-2 място разделили Бондаревски и Лилиентал, следвани от Смислов, Керес, Болеславски и Ботвиник. През 1941г. било организирано безпрецедентно 4-кръгово състезание на първите 6 призьора от шампионата под названието "мач-турнир за званието абсолютен шампион на СССР". Ботвиник спечелил всички минимачове, както и самия турнир с 13,5/20т. По неговите думи "станало ясно кой трябва да играе с Алехин." През март 1946г. Ботвиник получава разрешение от Кремъл да играе мач за световната титла с "врага на народа" и отправя предложение към Алехин. От радост той получава втори сърдечен пристъп. Само че на 24 март 53-годишният настоящият световен шампион най-ненадейно починал и за пръв път от Щайниц насам, Каиса останала без шампион. След 2-та мач-турнира за определяне на едноличния световен шампион в Москва 1947г. и Хага 1948г. Ботвиник извоюва убедително титлата след разгром на всички претенденти от "великолепната петорка" - Керес, Смислов, Решевски и Еве.

    През 1949г. на конгреса в Париж ФИДЕ утвърдила нови правила за провеждането на световните първенства, разработени от самия Ботвиник. 3-годишен цикъл от зонални турнири, след тях - междузонални, турнир на претендентите и най-накрая - мач за короната от 24 партии. При равенство 12:12т. шампионът запазвал титлата, а в случай на поражение, имал право да играе след 3 години в мач-турнира на световното първенство, заедно с настоящия шампион и останалите претенденти. През 1950г. до мача на претендентите достигнали младите възпитаници на киевската школа - Бронщайн и Болеславски и Давид Бронщайн извоювал правото си на мач с Ботвиник през 1951г. Необичйното съчетание на психология и красота в шахматната игра на претендента го отличавала от всички други шахматисти на това време. Да защити короната си не било така лесно за шампиона. Пред него стоял не просто най-силният съперник, а лидер на нова вълна. Много изобретателен практик, особено изкусен в острата, динамична игра. Завършили наравно мача (+5 - 5 =14) и Ботвиник отстоял титлата си, но разбрал, че е изгубил голямото си превъзходство над останалите пахматисти и сега е само "пръв сред равни". Осъзнавайки нуждата от практика, изиграл 2 поредни шампионата на СССР и взел участие в крупната олимпиада в Будапеща 1952г., но бил изваден от отбора, поради слаба форма. Спечелил допълнителен мач срещу Марк Тайманов за званието шампион на страната.

    Следващият мач за световната титла бил Михаил Ботвиник - Василий Смислов и се състоял в Москва 1954г. Завършили 12:12т. и Ботвиник продължил царуването си на шахматния Олимп. През 1957г. обаче, губи с +3 -6 =13. Година по-късно вместо да играе в мач-турнир с претендентите и Смислов, ФИДЕ му дава правото да наруши собствените си правила и да играе мач-реванш с шампиона. Връща почетното звание след убедителен резултат +7 -5 =11 на 9 май 1958г., 10 години след стъпването му на върха.

    През 1960г. отново отстъпва пред Михаил Тал (+2 -6 =13), но през 1961г. ситуацията се повторила и играли последния за века мач-реванш. Ботвиник се готвел, старателно изучавал всички перипетии от загубения мач, поучил се от талската хитрост и практика, докато младият шампион подходил твърде лекомислено - пушил, не поддържал добра физическа форма и гавното, смятал, както и Спаски - години по-късно срещу Фишер, че трябва да се играе на "свежа глава" без по-обстойна дебютна подготовка. Така Ботвиник отново спечелил с +10 -5 =6. Пикантен коментар на 6-ия световен шампион: "По-късно разбрах, че на помощ на Миша пристигнал известният хипнотизатор от Рига Волф Месинг. Само че рижаните изглежда са забравили за моето късогледство, защото аз изобщо не го забелязах."

    Единствената среща между 6-ия и 11-ия световен шампион е през есента на 1962г. на олимпиадата във Варна. Фаворит бил съставът на СССР (Ботвиник, Петросян, Керес и Спаски с резерви: Гелер и Тал и треньори Болеславски и Фурман). Претенденти за също високо класиране били американците (Фишер, Бенко, Еванс, Бирн и др.). В деня на предпоследния кръг залата не могла да събере всички зрители, дошли за срещата между Ботвиник и Фишер. След 45-ия ход времето на 19-годишния юноша изтекло и партията била отложена. Нейното доиграване станало събитието на мача. Неотдавна Фишер дал интервю, че би спечелил мач срещу Ботвиник и по този повод партията между двамата имала изключително престижен характер. Американецът ремизирал топовен ендшпил с пешка в повече и това толкова му повлияло, че изчезнал от шахматната сцена за цели 3 години. През 1964г. публикувал "Десетте най-велики майстори в историята на шахмата" и в тази десетка попаднали Морфи, Стаунтън, Щайниц, Тараш, Чигорин, Алехин, Капабланка, Спаски, Тал и Решевски. За Ласкер и Ботвиник нищо не споменал. През 1970г. след "мача на века" по югославската телевизия все пак отдал значимото на Ботвиник като признал, че у него най-много впечатляват "самодисциплината, избягването на повърхностното, самообладанието и желязната логика". Тогава, в есента на 1970г., можел да се състои грандиозният мач Ботвиник-Фишер. Холандците настойчиво водели преговори и с бившия, и с бъдещия световен шампион, но уви... Когато всичко било уговорено, предполагайки, че ще се играе при лимит от 18 партии, Фишер изискал безлимитен мач и отказал да подпише контракта.

    През 1963г. окончателно губи титлата си от Тигран Петросян и без мач-реванш в запас, този път 52-годишният Ботвиник решава да се откаже от по-нататъшна борба за световната титла. Увлича се по създаването на свръхмощна компютърна програма, оглавява и детско-юношеска школа, известна като "школата на Ботвиник", в която в различни години са се занимавали Карпов, Балашов, Долматов, Тимошенко, Псахис, Юсупов, Елвест, Каспаров, Крамник и много други бъдещи гросмайстори. Продължавал да участва рядко в турнири, примерно 2 пъти годишно. На последната в своята шахматна кариера олимпиада в Тел-Авив 1964г. той показал най-добър резултат на 2 дъска (+7 -1 =4). На една от срещите с еврейски любители-шахматисти го попитали какъв счита сам себе си по националност, а бившият шампион отговорил: "Да, положението ми е "сложно". По кръв съм евреин, по култура - руснак, по възпитание - съветски поданик..." През 1970г. участва в знаменития "мач на века" - СССР против останалия свят и побеждава на 8-а дъска Матулович с 2,5:1,5т. Завършил практически встъпления с 4-кръговия мач-турнир в Лейден като ремизирал и 4-те партии с действащия световен шампион Спаски и преодолял Ларсен. Въпреки че се отказал от практическата игра, още четвърт век радвал шахматния свят с многочислени лекции, статии и книги, оставя богато литературно-педагогическо наследство след себе си. На 5 май 1995г. умира. Безспорно Михаил Моисеевич е една от най-монументните фигури в цялата история на шахмата!