(1943-2008)
"Шахматы - это и есть моя жизнь!"

    Роберт Джеймс Фишер е безспорно една от най-колоритните фигури, царували някога на шахматния Олимп. Професионал до мозъка на костите си, той предявявал високи претенции към себе си и считал за свой дълг да предявява също толкова високи претенции към шахматното общество. За него Спаски казва: "Фишер е нашият профсъюз!" На 14 години станал шампион на САЩ, на 15 - международен гросмайстор и претендент за шахматната корона. Едно от неговите удивителни свойства е да се появява на шахматната сцена отново и отново, точно когато най-малко го очакват. И ефектът от неочакваното му завръщане действал поразително точно. В претендентските мачове 1971г. разгромил Тайманов, Ларсен и Петросян с общ резултат 18,5:2,5т.! Това изглеждало неправдоподобно и необяснимо. Оказвал жесток пресинг по цялата дъска, създавал постоянни заплахи с всеки замисъл, маневра или ход. Агресивността му и напорът съкрушавали съперниците, непривикнали на подобна демонстрация на воля. Играел тотален шахмат. В решаващата битка за световното първенство със Спаски не се смущавал от отрицателния баланс в срещите помежду им до този момент. Последвал примера на Капабланка и Алехин - изпълнил негласното правило, че претендентът трябва да издаде книга в навечерието на мача, за да стане шампион и издал своя бестселър "Мои 60 паметни партии". Шахматният свят приветствал неговата победа в Рейкявик и очаквал ново встъпление. Било добре известно, че Фишер не играе в петък след залез слънце, а в събота - до залез слънце. По негово признание, той решил да накаже организаторите за това, че от 63 пункта от условията му за провеждане на мача за световното първенство ФИДЕ приела само 62! Изискването при 9:9т. мача да се счита за равен било отхвърлено. Фишер се обидил и отказал от мача, отделил се от шаха, но въвел нови блестящи изобретения - антицайтнотови контроли, оригинани реформи на правилата в шахмата (Фишеров шах), които станали неподвластни на вековната теория. Внезапното възвръщане през 1992г. в Югославия за мача-реванш със Спаски при награден фонд от 5млн. $ била последната поява на гения. След това отново изчезва безследно. За тази толкова разностранна и контрастна фигура, за този изключителен гений на крайностите е сигурно само едно, от 6-годишна възраст до сега, а вероятно и до края на живота си Боби Фишер ще остане неизменно влюбен в шахмата.

    Роберт Джеймс Фишер се ражда на 9 март 1943г. в Чикаго. През 1945г. родителите му се развели и Боби, заедно с по-голямата си сестра Джоан, останал при майка си. Преместили се в Калифорния, после в Аризона и накрая се установили в Бруклин - квартал на Ню Йорк. Научил правилата на шахматната игра на 6-годишна възраст. На 7 постъпил в Бруклинския шахматен клуб при Нигро. На 10 години станал постоянен участник в нюйоркските турнири "Вашингтон Сквер Парк", а на 12 - добил първия си успех - разделил 3-5 място на шампионата на Бруклинския клуб и станал участник на шампионата на САЩ за любители. На 13-годишна възраст се запознал с бъдещия си треньор майстор Джек Колинс. Домът на учителя станал като втори дом за Фишер, използвал дори междучасията в училище, за да изиграе 2 блицпартии с Джек (квартирата на Колинс била близо до училището). През 1956г. печели шампионата на Манхатънския клуб и първенството на САЩ за юноши. Тези години се увличал да чете съветска шахматна преса и по този начин самостоятелно научил руски език. През зимата на 1957г. 14-годишният Боби спечелил шампионата на страната при участието на най-силните гросмайстори на САЩ и получил право на участие в междузоналния турнир в Порторож. През 1958г. го приели в Белград 1 месец преди междузоналния турнир за аклимзатизация. Използвал времето и изиграл 2 партии с Янишевич и минимач с Матулович. С Янишевич се съгласили на 2 ремита, а срещу Матулович постигнал победа (2,5:1,5т.). Преди междузоналния турнир, след като видял списък на жертвите, уверено заявил, че 5 партии ще спечели, а останалите ще ремизира. Поразил югославяни и руснаци с отлично владеене на родните им езици. В Порторож се справил нелошо - събрал 12/20т., разделил 5-6 място с Олафсон и получил право на участие в турнира на претендентите. През 1958/1959г. за втори път спечелил шампионата на САЩ без поражение. През пролетта на 1959г. добавил опит от турнирите в Мар дел Плата и Сантяго. На турнира в Цюрих лятото на 1959г. дели 3-4 място, като за първи път удържа победа над съветски гросмайстор - Паул Керес. На турнира на претендентите в Блед-Зегреб-Белград дели 5-6 място. През 1959/1960г. за 3-и път печели шампионата на страната, отново без поражение. 1960г. започва с 3 международни турнира - победа в Мар дел Плата, заедно със Спаски, победа в Рейкявик и неуспех в Буенос Айрес - дележ на 13-16 място. През 1960г. дебютира на олимпиадата в Лайпциг. Отборът на САЩ е 2-и след съветския. През лятото на 1961г. в Лос Анджелис играе мач с Решевски. Преди мача дава коментар: "Решевски е шахматист на стария стил, свързан с отминалия шахмат." Искал да докаже, че той е бъдещето, но при 5,5:5,5т. мачът бил прекъснат. През 1961г. на международния турнир в Блед заема 2-о място след Михаил Тал, но го преодолява в личната среща. През 1962г. триумфира на междузоналния турнир в Стокхолм, като заема 1-о място, откъсвайки на 2,5т. 2-ия призьор. Същата година претърпява пореден неуспех на турнира на претендентите в Кюрасао - 4-о място. През 1962/1963г. и 1963/1964г. печели още 2 шампионата на страната си, като във втория набира 100%-ов резултат 11/11т. След дълго прекъсване на международните встъпления Фишер неочаквано дава съгласието си за участие в мемориал Капабланка през 1965г. Разделя 2-4 място, изоставайки на 0,5т. от победителя Смислов. На международния турнир в Санта Моника 1966г. Фшер бил основният конкурент на Боря Спаски, но стартирайки зле, завършил 2-и. На олимпиадата в Хавана 1966г. остава отново 2-и при феноменалния резултат 15/17т. През 1966/1967т. за 8-и път печели шампионата на СССР. 8 встъпления - 8 победи! И повече не взима участие, поради малкия брой участници. През 1967г. печели международните турнири в Скопие и Монако.

    През 1967г. взима участие в междузоналния турнир в Сус, Тунис - първи турнир, проведен в Африка. След като повежда с 6/7т., не се явява на 8-ия и 9-ия кръг по религиозни причини. След като разбира, че ще му се наложи да изиграе 4 поредни партии без почивка, поставя ултиматум - или да се въведе почивка, или той напуска. В 10-и кръг не се явил за партията с Гипслис и му зачели поражение. В по-нататъшния ход на събитията се намесили секретарят на американското посолство, президентът на шахматната федерация на Тунис, югославският журналист Белица и убедили Фишер да се върне. Той победил деморализирания Решевски, който спокойно очаквал падането на флага на съперника. Но Боби отново обявил бойкот, изисквал анулиране на служебната му загуба от Гипслис. В крайна сметка го изключили от турнира и анулирали резултата му 8,5/10т. Така отложил с 3 години дългоочакваната си мечта - мач за световната корона. През 1968г. спечелил още 2 международни турнира - Натаня, Израел и Винковци, Югославия. През 1969г. издава сборника "60 мои паметни партии". През 1970г. се връща към активна съсстезателна дейност и встъпва на 2-а дъска за сборния отбор на света в "Мача на века". Побеждава Петросян с +2 =2. През 1970г. се представя феноменално на блицтурнира в Херцег Нови. Добива 19/22т., като на 4,5т. изпреварва Михаил Тал при участието на корифеи на мълниеносната игра - Смислов, Петросян, Бронщайн, Корчной, Решевски... Същата година от 57 партии добива 46,5т. на поредните състезания в Загреб, Буенос Айрес, Палма де Майорка. През 1971г. сензационно разгромява в претендентски мачове Тайманов и Ларсен (6:0т.), както и Петросян (6,5:2,5т.). Същата година в Сараево излиза книгата на Боби Фишер и югославския журналист Дмитри Белица "Шахматни състезания на века". През 1972г. в Ню Йорк вижда бял свят и следващият му труд "Боби Фишер учи как да играете шахмат".

    Роберт Джеймс Фишер е единственият световен шампион, провел само един мач за световното първенство, и отказал да защити титлата си. Главен арбитър на мача бил германецът Шмид. Секундант на Спаски - Гелер, секундант на Фишер - Ломбарди. Двубоят трябвало да започне в Рейкявик на 2 юли 1972г. Дълги били и преговорите за мястото на провеждане на събитието - Фишер настоявал да е Белград, а Спаски - Исландия. Еве предложил компромисно решение - едната част от мача да се изиграе в Рейкявик, а другата - в Белград, но югославската столица оттеглила своята кандидатура, тъй като претендентът не гарантирал участието си в предявения срок. Тържественото откриване било на 1 юли в националния театър. Присъствали президентът на Исландия и съпругата му, посланикът на СССР, президентът на ФИДЕ, шампионът Спаски и 250 акредитирани журналисти, които се чудели къде е Фишер. На 4 юли най-сетне се появил. Слязъл от самолета заедно със своя секундант Ломбарди, адвокат Маршал, първия си треньор Колинс и други членове на екипа, както и с щастливия си стол - онзи, на когото спечелил срещу Петросян през 1972г. Искрено се извинил на Спаски за закъснението и на 11 юли 3000 зрители наблюдавали първата партия между корифеите. Спаски спечелил ремизиран ендшпил. На втората Боби отново поднесъл изненада като не се явил, понеже не изпълнили ултиматума му да премахнат всички видеокамери и съответно му присъдили загуба. Трябва да се признае, обаче, че ако това е било някакъв вид психологически трик, то Боби Фишер е гений не само в шахмата! Прекрасно знаел, че всички около него ще се борят да спасят мача - и главният арбитър, и президентът на ФИДЕ, и дори шампионът, за когото би било срамно да се прибере у дома след прекратен мач. Използвал това и поискал от организаторите няколко дреболии, като например: спортен автомобил с автоматична транслация, басейн, подгряван от гейзери, личен тенис корт, преоборудвана зала, замяна на шахматната дъска с неустройващия го контраст между белите и черни полета и, главно, третата партия да се играе на закрито помещение. Спаски си позволил слабост и се съгласил на последното условие. ртия закрито помещение. Както признава по-късно, оказал се в илюзия, че Роберт Фишер иска да отмени мача. Така при резултат +7 -3 =11 Роберт Фишер станал 11-ият световен шампион по шахмат. Президентът на ФИДЕ Макс Еве го увенчал с венец от листата на исландска бреза. След мача Спаски дал коментар: "Шахматист №1 Фишер притежава характерните особености: Първо - много висока техника на игра. "Цената на хода" в дебюта счита за изключително висока. В този стадии последователно се старае да изиграе най-добрия ход. В мителшпила пази енергията си като не търси най-силните продължения, а намира силните такива. Второ - огромна енергия и работоспособност по време на партия. Умее да се бори до последно. Такава енергия му позволява да държи противника в напрежение и да му създава постоянни заплахи. Освен това Фишер притежава изключително тънко чувство към настроението и физическото състояние на противника..."

    От 1972г. до 1975г. не участвал в никакви сериозни състезания. Живеел в Пасадена, в щабквартирата на религиозната организация "Световна Божия църква". Последвал новият претендентски цикъл. Шампионът споделил, че никой от 8-те не е изненада, освен 45-годишният му съотечественик Роберт Бирн. Останалите претенденти - младите Мекинг и Карпов и опитните Корчной, Спаски, Портиш, Петросян и Полугаевски не били под съмнение. Карпов преминал успешно препядствията по пътя към Олимпа. В този момент Фишер изпратил до ФИДЕ списък с изисквания за мача. Световната организация приела всички, но без 1 - при 9:9т. шампионът не трябвало да съхранява титлата си. Боби Фишер се обидил и възмутено отвърнал: "Ще накажа шахматния свят! Той повече няма да види мои партии. Аз повече няма да играя!"

    Появата му през 1992г. била сензационна и отново абсолютно неочаквана. На остров Свети Стефан в Белград в мач-реванш се изправили шампион и претендент от преди 20 години, този път с разменени роли. Секунданти на Спаски били Никитин и Балашов, а секундант на Фишер - Торре. Главен организатор на двубоя бил югославският милиардер Ездимир Василевич. Той намерил най-убедителния аргумент да предизвика великите съперници - осигурил награден фонд от 5млн. долара (5/8 за победителя и 3/8 - за победения). На 1-и септември 1972г. завършил мача на остров Исландия, на 1 септември било и откриването на мача 1992г. на адриатическия остров свети Стефан. Спаски приел всички условия на Фишер: игра до 10 победи, като при 9:9т. шампионът съхранявал титлата (Фишер считал себе си за шампион, Спаски - за претендент), контрола на игра - 1 час и 31мин с добавка след 40-ия ход - нови вид шахматна контрола, изобретение на Боби. Спаски загубил с 5:10т. и реванш повече не взел, а Фишер друга партия не изиграл и до днес. Поне не на живо...

• Голям интерес предизвиква книгата му "10-те най-добри шахматисти на всички времена", излязла през 1964г. В нея той включва Морфи, Стаунтън, Щайниц, Тараш, Чигорин, Алехин, Капаблана, Спаски, Тал и Решевски. Ботвиник и Ласкер не присъствали в неговия списък. Преди "Мача на века" в Белград поправил мнението си като добавил Ботвиник, Глигорич, Петросян и Ларсен, а още по-късно и Ласкер. Пресата обърнала внимание не само на субективността на оценката на Фишер, но и на това, че за пръв път той проявил скромност и не включил себе си в класацията на най-великите шахматисти.

    Роберт Фишер:

• В шахмата, преди всичко, ме привлича борбата. Всяка нова партия считам за отделен езпизод от борбата, в който се стремя да удържа победата.

• Човек, според мен, никога не може да играе безгрешно.

• Не считам, че блицпартиите повишават класата на игра, но много ги обичам, понеже са увлекателни и пълни с напрежение...