Анатолий Евгеневич Карпов е 12-ият световен шампион по шахмат (1975-1985г.) и шампион на ФИДЕ (1993-1998г.). На външен вид - деликатен, спокоен, със скромна усмивка, но под тази маска се таят могъщ талант и желязна сила на волята, поразително хладнокръвие. Изиграл 7 мача за световната корона, в това число 3 безлимитни, за 13 години. След това още 3 мача за званието шампион на ФИДЕ за 6 години. Да се издържи на подобно напрежение и да не се сломи нито физиката, нито психиката, е по силата само на избрани. Въпреки активната обществена и литературна деятелност, за него на първо място винаги са били встъпленията в шахматни състезания. Влиза в книгата на Гинес със 150-те си победни съревнования.

    Карпов е роден на 23 май 1951г. в уралския град Златоуст в семейството на заводския майстор Евгени Карпов. Майка му се грижела за него и по-голямата му сестра. На 5-годишна възраст се увлича по древната игра. Баща му е бил първият му учител. По това време на Олимпа бил Михаил Тал, а шахматът по популярност в страната превъзхождал футбола и хокея. Съученик на сестра му Лариса уговорил родителите му да го запишат в шахматната секция на Двореца на спорта на металургичния завод, където се занимавал и той самия, като гарантирал за безопасността на Толя. 1-ият турнир за 7-годишния Карпов бил и 1-и успех. Удостоили го с 3-ти разряд и го включили в отбора на завода. Заминал за Челябинск за мач със сборния отбор на местния тракторски завод. Именно в Челябинск с материална помощ от страна на своя приятел купил първата си шахматна книга "Избрани партии на Капабланка". Научил ги и ги запомнил наизуст, а това много му помогнало за придобоване на разбиране към шаха. Тренира го Алексей Пак - "немногословен, но тънък и разсъдителен, - пише в книгата си "Уралски самоцвет" Александър Котов, - имал само 2-и разряд по шахмат, но мъдрите му съвети и богатият опит помагали на младия Толя". На 9-годишна възраст имал вече 1-и разряд, а на 10 - спечелил първенството на Златоуст, като разделил 1-2 място с Калашников, но го победил в допълнителния мач с 2,5:0,5т. Интересно е, че когато през 1963г. попада на сесия на Ботвиник, патриархът споделя, че играта на 12-годишния Карпов не му направила впечатление. Уроците на Ботвиник обаче оставят такова и Толя и променят много отношението му към шахмата, главно към дебюта. До тогава разигравал началната фаза "много бездарно", не знаел теория и надигравал противниците си само оповавайки се на интуиция и способности. През 1964г. участва в турнира "Майстори против кандидати" в Ленинград и покрива майсторска норма. Именно по това време се запознава с бъдещите си секунданти - в школата на Ботвиник - с Юрий Балашов и в Ленингард - с Игор Зайцев. На международния турнир в Тршинец, Чехословакия 1966г. уверено заел 1-о място с +9 =4, като оставил на 2т. след себе си 2-ия призьор. Всичко вървяло съвсем гладко и може да се каже, че неудачното представяне на юношеското първенство през 1967г. (50%-ов резултат) дошло съвсем навреме и Карпов получил добър урок за в бъдеще. В това време се преместили в Тула, Анатолий завършил математически клас със златен медал и през 1968г. постъпил в механо-математическия факултет на Московския университет. Същата есен спечелил шампионата на университета и се отправил към Гронинген, където се провеждали традиционни юношески турнири. Спечелил европейското първенство за юноши с 5,5/7т. без поражение. През 1969г. започнал сътрудничество с ленинградчанина Фурман и това го убедило да се премести от Московския университет в Ленинградския икономически факултет. Същата година Карпов е първият съветския шампион за юноши от 14г. насам (от победата на Спаски през 1955г.). Безспорен победител 2 кръга преди края на турнира, завършил с разгромното 10/11т. без загуба. С тази титла направил голяма крачка в големия шахмат. Покрива гросмайсторска норма на крупния турнир в Каракас 1970г. като дели 4-6 място. Същата година за пръв път участва в шампионата на СССР и дели 5-7 място. През 1971г. дели 1-2 място на мемориал Алехин в Москва и на новогодишния турнир в Хастингс. Олимпийският му дебют бил успешен - набира 13/15т. на олимпиадата в Скопие 1972г. През 1973г. е единственият участник на междузоналния турнир в Ленинград, който преминал състезанието без поражение. Както и година по-рано в Хастингс, разделил 1-2 място с Корчной. Същата година получава своя първи "Оскар" след победа в Мадрид. През 1974г. убедително побеждава претендентите Полугаевски, Спаски и Корчной, за да се срещне с Роберт Фишер в мач за световната корона.

    Сравнявали го с феникс, заради умението му бързо да се възстановява след загуба. У него поразително се съчетават тънко позиционно чувство с ярки комбинационни озарения, защита и фина техника в ендшпила. Увличал се по безброй неща извън шахмата - книги, театър, музеи, лека музика, марки, билярд, карти. През 1993г. неочаквано изявил желание да участва в Коледния турнир по белот в един отбор с Каспаров.

    През 1975г. целият шахматен свят с нетърпение очаквал мача между Боби Фишер и Анатолий Карпов. Толя приел всички условия на шампиона без запазването на титлата при 9:9т. Президентът на ФИДЕ Макс Еве направил и невъзможното, за да спаси мача, но уви... Фишер не се явил и на 3 април 1975г. Еве провъзгласил 23-годишния Карпов за 12-и световен шампион по шахмат. Същата година спечелил 2 международни турнира - в Милан, Италия и мемориал Видмар в Порторож-Любляна. През 1976г. спечелил 4 от 5-те турнира, в които взел участие и за пръв път станал шампион на СССР. През 1977г. спечелил състезанията в Тилбург, Лас Палмас и Бад Лаутерберг. През 1978г. издава 2 книги - "Избрани партии 1969-1977г." и "Девети вертикал". През 1978г. спечелил турнира в Бугойно, но радостта му била помрачена от неочакваната смърт на неговия треньор и приятел Фурман. Същата година в Багио, Филипините, протекъл мачът с Корчной. Това бил първият мач за световната корона, провел се в Азия, и най-продължителен от всички (безлимитен, до 6 победи) в историята на шаха - 93 дни. Карпов се ползвал с благосклонността на съветската федерация и екипът му включвал: пресаташе, психолог, лекар, охрана, готвач... секунданти: Балашов и Зайцев, по-късно присъединилите се Михаил Тал и Евгений Васюков. Делегацията на Корчной била значително по-малка - секундантите Кин и Стин, Яков Мурей и по-късно присъединилият се Оскар Панно. Професор Зухар и йогите от Ананда Марга внесли още напрежение в така или иначе нервния мач. В 34-ата партия Карпов надделял и спечелил с 6:5т., с което запазил титлата си.   

    През 1979г. вниманието на целия шахматен свят било приковано към Канада, където в Монреал се провел "турнирът на звездите" - един от най-крупните турнири на 70-те години с участието на: Карпов, Тал, Спаски, Портиш, Ларсен, Хюбнер, Любоевич, Тиман и др. Дуетът Карпов-Тал поделил 1-2 място, изпреварвайки на 1,5т. Портиш. Тал: "Секундант на Карпов бил Тал, секундант на Тал - Карпов... Съвършено убеден съм, че Толя ми помага, както съм съвършено убеден, че и аз му помагам. Когато имам отложена партия, Толя я анализира, когато той има отложена партия, аз я анализирам. Гарантирам, че и двамата мислим върху нея еднакво доброжелателно и еднакво внимателно. Уверен съм, че дори да изооставам на 0,5т., Толя пак би ми помогнал, както и аз на него." С такъв дует никоя друга монреалска звезда не би могла да се конкурира. До следващия мач с претендента си Виктор Корчной Карпов взел участие в 11 съревнования, като спечелил 9 от тях. През 1980г. става главен редактор на журнала "64 - шахматно обозрение", а през 1981г. - на енциклопедичния речник "Шахмат". Същата година излиза и книгата му "В далечния Багио". През есента на 1981г. в италианския град Мерано започва вторият мач между Карпов и Корчной. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а на Корчной - Сейраван и Стин. Двубоят започнал с 2 победи за шампиона. Била очевидна прекрасната спортна форма на Толя. След 18-ата партия Карпов отново печели мача с 6:2т. и за пореден път съхранява титлата си. Обяснението на претендента е в електронната техника на съветската делегация. На закриването на мача шампионът бил награден със златен медал и сребърна купа.

    През 1982г. излиза в печат поредната книга на Анатолий Карпов "А утре отново в бой". През 1982-1983г. участвал в 8 турнира и спечелил 6 от тях. За 2-и път печели шампионата на СССР, на юбилейното 50-то първенство на страната в Москва. През 1984г. печели мача с Андерсон с 2,5:1,5т. на първа дъска за СССР в мача срещу сборния отбор на света. Същата година е удостоен с шахматен "Оскар". Излиза книгата му "100 победни партии".

    През 1984/1985г. шампионът Анатолий Карпов и най-младият претендент в историята - 21-годишният Гари Каспаров играят безлимитен мач до 6 победи в Москва. Секунданти на Карпов били Балашов и Зайцев, а секунданти на Каспаров - Никитин и Тимошенко. Световният шампион стартирал с 4 победи след 9-ата партия, а след това продължили мача с безпрецендентна серия от 17 ремита! Претендентът се върнал в мача с 3 победи, но след 48-ата партия, при резултат 5:3т. в полза на шампиона, президентът на ФИДЕ Кампоманес прекратил мача, отлагайки го за 1 септември 1985г. при резултат 0:0т. Обяснил действието си с взаимната умора след 159-дневната борба и съгласието на двамата съперници. Това е първият мач за световната корона, останал незавършен! През септември 1985г. започва 2-ият мач между двамата най-велики при болшинство от 24 партии. При 12:12т. Карпов съхранявал званието, в противен случай имал право на мач-реванш. За пръв път в историята били назначени 2 арбитъра - Малчев,А. (България) и Микенас,В. (СССР). Зайцев и Макарчев помагали на Карпов, Никитин и Дорфман - на Каспаров. Преди мача Карпов обърнал повече внимание на теоретическите изследвания, докато Каспаров - на психологическата нагласа и физическа подготовка. Отличителни черти за двубоя станали високото ниво на игра, равенството в силите, неяснотата в изхода на мача да последната партия и подчертаната коректност. Интересно въведение било отделянето на 1% от призовия фонд за бюджета на ФИДЕ при всяко реми, имайки предвид 40-те ремита от предния мач. При резултат 12:11т. в полза на претендента, на Карпов се наложило да играе последната партия до самия край, защото единствено победа му гарантирала запазване на титлата. Играта се наклонила към реми обаче, а това не устройвало Толя и той предпочел да рискува. Каспаров играл акуратно и спечелил и последната партия. Така при резултат 13:11т., Гари Каспаров станал 13-ият световен шампион по шахмат.

    През 1986г. се състоял мачът-реванш между Каспаров и Карпов. Това се явявал 5-и в историята мач-реванш след: Ласкер-Щайниц, Еве-Алехин, Смислов-Ботвиник и Тал-Ботвиник. За 3-ти път се провеждал в 2 страни - Англия и СССР. По решение на августовския конгрес в Грац 1985г. двубоят трябвало да започне през февруари, но се състоял междузонален турнир в Монпелие, който определил 4 претендента - Ваганян, Соколов, Юсупов и Тиман. Договорили се в суперфинал между тях и неудачника от двубоя Карпов-Каспаров да се определи следващият претендент. Шампионът и претендентът се разбрали помежду си да започнат двубоя не по-рано от юли-август 1986г., а суперфиналът на претендентите да се проведе през февруари-март 1987г. и следователно следващичт мач за световната корона да се състои в лятото на 1987г. И така първите 12 партии се изиграли в Лондон при награден фонд от 1,8млн. швейцарски франка, а заключителният етап останал за Ленинград при обявен призов фонд от 1млн. швейцарски франка (само че така и останал неплатен). Още преди началото на мача участниците приели решение да отделят целия чуждовалутен фонд в полза на пострадалите от аварията в Чернобил. След 12-те партии в хотел "Парк Лейн" на знаменитата Пикадили резултатът бил 5,5:6,5т. в полза на шампиона. По думите на Мурей - един от секундантите на Корчной - Карпов се постарал да не загуби с твърде много в Лондон и да спечели в Ленинград. Изчаквал момента, когато Каспаров ще започне да греши, понеже и двамата съперници не са роботи или компютри, а хора. И това се случило, но все пак след 22-ата партия резултатът бил 10,5:11,5т. в полза на Каспаров. След 2-те последни ремита Гари Кимович съхранил титлата си. Това, по същество, бил първият мач на 20-и век, в който шампионът съхранява своята титла!

    На суперфинала в Линарес през 1987г. Карпов побеждава Соколов с +4 =7. На олимпиадата в столицата на Обединените Арабски Емирства Дубай 1986г. се състоял поредният конгрес на ФИДЕ, на който били приети редица изменения, относно провеждането на мачовете за световната титла. Била премахната глобата за ремита, било забранено провеждането на 1 мач в 2 града (макар че 3 години по-късно се провеждал не само в 2 различни града на 1 страна, но и в 2 различни континента), върнал се тригодишният цикъл. Президент на ФИДЕ за следващите 4 години останал Кампоманес. Междувременно пътищата на Карпов и Каспаров се пресекли на международния турнир в Брюксел, където ремизирали 100-ната си партия, с която резултатът станал 49,5:50,5т. в полза на Каспаров. Столицата на Андалусия - Севиля се подготвяла за олимпиада през 1992г. и било пределно ясно, че организиране на мач за световната титла именно там щяло да привлече рекламодатели. Така на 12 октомври 1987г. в огромната зала "Лопе де Вега" на Кралския театър започнала поредната битка между двете "К"-та. Този път и двамата освежили своите екипи - към екипа на Карпов се присъединили Убилава и Подгаец, а към този на Каспаров - Долматов и Азмайпарашвили. В последната партия Карпов бил "без пет минути шампион". Виждал хода, който ремизирал и посегнал да го изиграе, но вероятно за пръв път невъзмутимият Толя изпитвал неувереност и несигурност в себе си, не изиграл хода и загубил партията, а с нея и шанса за титлата. При резултат 12:12т. Каспаров продължил царуването си на Олимпа.

    През 1989-1991г. става Народен депутат във Върховния Съвет на СССР. През 1989-1990г. печели претендентските мачове срещу Хиартарсон, Юсупов и Тиман и отново става съперник на Каспаров. През 1990г. в Ню Йорк излиза книгата му "Сестра моя Каисса" на руски език.

    През 1990г. в Ню Йорк и Лион (за първи път в историята на 2 континента) се провежда последният 5-и мач между вечните съперници Карпов и Каспаров. След Ню Йорк резултатът бил равен 6:6т., а в Лион Каспаров отново надделял и при резултат 11,5:12,5т. Карпов отново се отдалечил от титлата.

    На поредния претендентски цикъл през 1991-1992г. Толя побеждава Ананд, но губи от Шорт и не среща Гари Кимович. През 1992г. печели 1-и приз в Мадрид, Биле и Баден-Баден. През 1993г. печели шампионата на ФИДЕ като побеждава Тиман с +6 -2 =13. Печели турнирите във Вайк Аан Зее, Тилбург, Дортмунд, Дос Ерманес. През 1994г. добива най-големия успех в кариерата си като печели супертурнира в Линарес с 11/13т. (+9 =4) и оставя на 2,5т. след себе си Каспаров. Това бил най-високият перформанс до момента: 3000! През 1995г. в Санги Нагар, Индия печели полуфиналния мач за световното първенство на ФИДЕ срещу Борис Гелфанд с 6:3т. Същата година печели турнира в Монте Карло по ускорен шах като постига рекордно ниво на постижение: 3030. През 1996г. в столицата на Калмикия Елиста побеждава Гата Камски с 10,5:7,5т. във финалния мач за световното първенство на ФИДЕ. През 1997г. в Москва излиза поредната му книга "Моите 300 най-добри партии". През 1998г. в Лозана побеждава Ананд в мач по нокаут системата след 2 допълнителни партии по ускорен шах и с това съхранява титлата си "шампион на ФИДЕ". През 1998г. в Баден-Баден се открива Академия по шахмат "Анатолий Карпов". Същата година печели световната купа по ускорен шахмат във френския град Кап д'Агт. През февруари 2000г. за първи път посещава Китай и побеждава световната шампионка Си Джун и гросмайстор Цзянчуан.

Анатолий Карпов:

• "Шахматное творчество - одно из наименее изученных проявлений человеческого духа. Однако здесь, как и в других случаях, потверждается известное правило: чем больше познаешь объект своего исследования, чем глубже проникаешь в его суть, тем больше загадок пред тобой возникает."