Най-нов шахматист:
Lesliehaumb
Регистрация
За или против БФШ |
Днес е 18 Април |
||||||
Пн | Вт | Ср | Чт | Пт | Сб | Нд |
1 | ||||||
2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
30 |
Expert carpet cleaeners provider in SW4 Clapham
Efbet
Футболни прогнози
Информация и линк към Bet365 - http://smartarena.net/bet365
футболни прогнози fbet.info
dominoqq daftar qq online agenqq
windsurfing
Как да вляза в bet365? Научи на http://internetzalozi.com/bet365/
ผลิตภัณฑ์รักษาสิว
อาหารเสริมผู้ชาย
For more empyrlocal consult the experts at http://empyrlocal.com
Дамско бельо
оригинални маратонки
секс шоп
"Если вы думаете, что ваш ход хорош - делайте его. Опыт - лучший учитель."
Хосе Раул Капабланка е роден на 19 ноември 1888г. в кубинската столица Хавана. Бил е надарен с изключителна шахматна гениалност, много историци го наричат "Моцарт" на древната игра. Свиделство за безграничния му талант е фактът, че не работил над шахмата, не се интересувал и от теория, а се усъвършенствал чрез практика. Не бил побеждаван с години, остава един от най-непробиваемите шахматисти на всички времена. Притежавал рядката способност мигновено да вниква в позицията и интуитивно да улавя нейните характерни признаци. Стилът му е един от най-чистите и кристално ясни в цялата шахматна история, поразяващ със своята логика. Велик позиционен играч, природно-интуитивен наследник на школата на Щайниц. За него Ласкер казва: "Ако Чигорин и Андерсен искали съвсем случайни положения, то Капабланка се ръководел от логичността на здравите, устойчиви позиции; ценил само това, под което имало почва: трайността на позицията, натиска на слабия пункт, не се доверявал на случайности, дори те да са типов мат; откривал и провеждал тънки и непредвидими комбинации в нужния момент." В противоположност на своя предшественик обаче Капабланка недооценил ролята на психологическия фактор в шахматната борба. Играел против фигурите, не против противника. "Независимо дали разглеждаш шаха като наука, изкуство или спорт, все едно, психологията няма никакво отношение към него." (Капа) Именно тази недооценка и лекотата, с която побеждавал и най-силните шахматисти на това време, му изиграли лоша шега, нямал стимул да работи над шаха и това, в крайна сметка, му струвало титлата. Бил световен шампион всичко 6 години, а с природните си дадености би могъл много повече.
Запознава се с шаха на ненавършени 5 години, наблюдавайки играта на баща си. Той веднага го отвежда в местния хавански клуб, където през 1860г. 2 пъти изнесъл сеанс Морфи, а по-късно играли мач за световната титла Чигорин и Щайниц. Ненапразно първият световен шампион нарича този клуб "шахматния Елдорадо". Страстта на Капабланка към шахмата разпалват, по негови думи, 2 събития: именно историческият мач между Щайниц и Чигорин (1892г.) и блинд сеансът на Пилсбъри (1899г.). "Играта на Пилсбъри буквално ме наелектризира. Със съгласието на моите родители започнах редовно да посещавам местния хавански клуб и не минаха и 3 месеца, когато достигнах първа категория." На 13 години вече превъзхождал всички кубински майстори в и в края на 1901г. спечелил мач срещу шампиона на страната Корсо (+4 -3 =6). През 1904г. отива в Ню Йорк да изучава английски език и да се готви за постъпване в Колумбийския университет. Започва да посещава Манхатънския шахматен клуб. През 1906г. печели силен блицтурнир по нокаут системата, в който участва самият Ласкер. Скоро постъпва в университета, но след 2г. се отказва, заради шаха. В началото на 1909г. тръгва на турне из Америка. Изнася 31 сеанса - 602 партии, резултатът от които е +571 -13 =18. Успехите му предизвикали интерес към мач с 31-годишния Маршал и мачът се състоял от април до юни 1909г., до 8 победи. Маршал бил сигурен в успеха си, докато Лаксер не само знаел, че младият кубинец ще победи, но и предвиждал скорошен мач с него за световната титла. Капабланка доказал разликата в класите като спечелил мача с +8 -1 =14. В Америка го нарекли "кубинския Морфи", а в Куба го посрещнали като национален герой.
Международният му дебют бил повече от впечатляващ. През 1911г. в курортното испанско градче Сан Себастиян се състоял турнир, събрал всички звезди на това време без Ласкер и все още младия Алехин - Рубинщайн, Шлехтер, Тараш, Яновски и др. В едно от кафенетата Капа става свидетел на разговор между Нимцович и Бернщайн. Не познавайки младия кубинец, те изразяват възмущението си от факта, че в турнира, редом с тях, ще играе толкова млад и неопитен състезател. Думите на Капабланка след турнира са: "Благодарен съм на случайността, че ме срещна с Бернщайн още в първия кръг и спечелих срещу него такава партия, която бе наградена с Ротшилдовия приз за красота." Аналогичен е случаят с 16-годишния Каспаров, все още без международно звание в Баня Лука 1979г. и ГМ Вукич. Капаблнака губи в личната среща от главния претендент за короната Рубинщайн, но печели еднолично турнира, а Рубинщайн дели 2-3 място без поражение с Видмар. Интересен е ответът на кубинеца към Нимцович. Наблюдавайки блицпартия между него и Бернщайн, Капабланка не удържа критика си. Нимцович се обижда и отговаря, че "недоказалите се играчи трябва да държат устата си затворена в присъствието на по-добри играчи". Капа го предизвиква на мач от няколко блицпартии, при което зрителите започват да залагат, но младият шампион побеждавал "смешно леко". Много скоро станало ясно, че в блицпартии Капабланка нямал равен в света. Алехин: "Никога преди, а и в последствие не съм видял и дори не мога да си представя такава поразителна чистота на шахматната мисъл, каквато притежава Капабланка през 1913-1914г. Даваше предимство от 1:5мин. на петербургските майстори и ги побеждаваше."
След успеха в Сан Себастиян, към края на 1911г. Капабланка отправил официално предложение на Ласкер при осигурен награден фонд от 10 000$. Ласкер отговорил, че е съгласен на този мач, но при условие да се играе до 6 победи, без да се отчитат ремитата в лимит от 30 партии, при контрола 1ч./12хода, не повече от 5 часа дневно, с почивка на 2:30ч., а необходимата разлика за победа на претендента да бъде 2 партии. Капабланка гневно отвърнал, че шампионът трябва да защити титлата си при условията, при които я е спечелил (безлимитен мач до 10 победи). Пункта с превес от 2т. мислел за несправедлив и заставил Ласкер да се извини. Така се отказал и преговорите стигнали задънена улица.
През лятото на 1913г. постига 100%-ов резултат (13/13т.) на турнира в Ню Йорк, също както 20г. по-рано Ласкер. За него Шпилман казва: "Любимите му занимания са политика, дипломация, тенис. Елегантен, светски човек е, освободен от "елегантните" пороци - не пуши, не пие, поддържа строга хигиена. По нищо във външния му вид не личи, че е шахматист."
През 1914г. участва в "турнира на претендентите" в Санкт Петербург. Преди това заявява, че според него "Рубинщайн е фаворит. Ласкер е ненадежден, тъй като се е отделил от шахмата, а себе си чувствам в слаба форма, затова бих бил доволен и на 2-о място." Победителят има право на мач с шампиона за световната титла, като при неявяване на Ласкер титлата директно му се присъжда. Регламентът бил несправедлив, тъй като 2-ят след шампиона не получава никакви права. Освен това, първите 5 от турнира играят допълнителен мач, отчитайки предишните точки, и именно този мач определя крайното класиране. В 5-цата на главния турнир Рубинщайн изобщо не попада. Класирането там е: 1.Капабланка 8/10т., 2-3.Ласкер и Тараш 6,5/10т., 4-5.Алехин и Маршал 6/10т, след което Ласкер коментира: "Стремителният Капабланка удържа серия от блестящи победи и сега стои пред всички. 8/10т. не е шега. Предоставя му се възможност да докаже умее ли да съхранява придобитото преимущество." В турнира на 5-те, обаче, Ласкер доказва превъзходството си и печели с 13,5/18т., на половин точка пред Капабланка. На заключителния банкет в чест на световния шампион кубинецът достойно поздравява Ласкер и му се извинява за рязкото писмо с повече от 2-годишна давност. В отговор Ласкер предложил тост за по-нататъшните успехи на Капабланка. Коментарът на младия претендент за представянето му в турнира е: "Моето незначително физическо състояние и великолепната форма на Ласкер в края на турнира свършиха своята работа, но във всеки случаи стана съвършено ясно, че ние дотолкова презъхождаме всички останали, че само мач между двамата може да реши кой играе по-добре. Надявам се, че такъв мач скоро ще се състои и колкото по-скоро, толкова по-добре, понеже аз искам да играя не със стар човек, а с шахматист в разцвета на силите си." Първата световна война, обаче, забавила развитието на този така дългоочакван мач. И все пак на 1 юли 1914г. в берлинското кафене "Керкау" изиграват блицмач от 10 партии по между си при контрола 5сек./ход. Мачът протича за около 45мин. и завършва при резултат 6,5/3,5т. в полза на Капабланка. Ласкер коментира: "Даже при такова жестоко ограничение на времето, Капабланка почти не допускаше груби грешки." Тогава двамата обсъждат и въпроса за създаване на международна шахматна организация.
Докато очаква мача с Ласкер, Капабланка печели 3 нюйоркски турнира (1915г., 1916г., 1918г.). През пролетта на 1919г. печели мач с Бор Костич - 2-и от турнира в Ню Йорк 1918г., с когото дотогава има само ремита. При аванс от 5:0, Костич се предал. За 5г. укрепил легендата за своята непобедимост, добивайки впечатляващия резултат от +49 -1 =10 в сериозни партии.
През 1920г. в Хага подписва договор с шампиона за мач за световното първенство. Ласкер искал мачът да се проведе в Холандия и САЩ, но поради финансови причини тази идея претърпяла крах. През лятото с.г. се отрича от титлата си в полза на Капабланка (според Каспаров това било някакъв психологически трик), но това само още повече разпалва интереса към мача. Така през 1921г. играли за короната при контрола на игра 2ч./30хода и лимит от 24 партии (регламент, понравил се по-късно на Ботвиник и съответно станал основен за 2-та половина на 20-и век). При резултат +4 =10 Ласкер получил подозрително главоболие и по съвет на лекаря прекратил мача, признавайки поражението си. Така Хосе Раул Капабланка станал 3-ят световен шампион по шах.
След серията от ремита както както бившият, така и настоящият световен шампион мислели шахмата за изчерпан. Ласкер: "Шахматната игра се приближава към съвършенство.", Капабланка: "До 10-15г. добрият играч ще може да доведе до реми всяка партия." Кубинецът предложил увеличаване на шахматните полета до 100 и през 1929г. дори играл безконечно дълга партия с Мароци на 192 полета. Именно когато Ласкер и Капабланка мислели шаха за изчерпан, се появило ново учение - хипермодернизъм с основоположници: Арон Нимцович, Рети, Брейер и привърженици: Алехин, Боголюбов, Тартаковер, Грюнфелд. Това учение се оказало съществено важен етап в развитието на теорията.
На турнира в Лондон 1922г. Капа доказва, че е най-силен в света като стартира с 6/6т. и печели убедително турнира с 13/15т., без загуба. Веднага след това, за първи път в историята, световният шампион предлага на водещите ГМ - участници в турнира да утвърдят и приемат правила за мача за световната титла. След детайлно обсъждане Капабланка, Алехин, Рубинщайн, Боголюбов, Рети, Мароци, Видмар и Тартаковер подписали т. нар. Лондонско споразумение с основни пунктове:
-
безлимитен мач до 6 победи, без да се отчитат ремитата;
-
контрола на игра - 2,5ч./40хода, без почивка и до 5ч. дневно;
-
шампионът е длъжен да защити титлата си до 1г. от датата на предизвикването му при осигурен награден фонд, не по-малък от 10 000$;
-
шампионът получава 20% хонорар, победителят - 48%, а победеният - 32%;
-
деня и часа на откриване на мача избира настоящият крал на шахмата;
-
същият има право да отложи мача с до 40 дни, поради заболяване, но при повторно неявяване губи титлата си;
-
новият шампион е длъжен да защитава титлата си при същите условия, при които я е спечелил.
В Ню Йорк 1924г. Капабланка остава 2-и след Ласкер, но побеждавайки го личната среща и пред Тараш и Маршал, точно както 10г. назад в Петербург. На 1-ия московски международен турнир остава 3-и след Боголюбов (когото също побеждава в личната среща) и Ласкер. В почивния ден на турнира изнася сеанс и губи от 14-годишния Ботвиник. В Ню Йорк 1927г. се организира 4-кръгов мач-турнир на 6-те най-силни в света. Организаторите канят Боголюбов, но той отвръща: "Защо вместо този посредствен турнир не устроите мач Боголюбов - Капабланка!" Разбира се, бива заменен с Шпилман. Първоначално било предвидено 1-ият призьор или 2-ият, в случай, че шампионът спечели турнира, да има право на мач за световната титла, само че Алехин и Капа вече се били уговорили, така че този регламент отпаднал, но така или иначе кубинецът спечелил турнира с 14/20т., а след него на 2,5т. се озовал Алехин.
Мачът между двамата бил определен за Буенос Айрес 1927г. След него Алехин коментира: "Щателно се подготвях за предстоящия мач и все таки не можех да си представя как ще спечеля 6 партии срещу Капабланка. Ако трябва да бъда искрен, често си представях как той ги печели." Резултатът преди мача бил +3 =7 в полза на шампиона и всички критици предвещавали лека победа. Само че от 34-те партии, изиграни в 73 дни (дебютите на 32 от тях били дамски гамбит и все пак мачът бил много интересен във всяка своя фаза), резултатът бил -6 +3 =25 в полза на Алехин. Причините за тази загуба били прекалената самоувереност на Капабланка и слабата подготовка като следствие, навикът да се побеждава "малокръвно", без напрежение и без дълъг разчет в опасни варианти, но най-важно от всичко се оказало решаващото подценяване на психологичния фактор в борбата.
Още следващата година Капабланка изпраща писмо до президента на ФИДЕ Александър Рюеб с предложение да се отмени безлимитният пункт от Лондонското споразумение и да се промени на фиксиран мач от 16 партии, но не среща подкрепа. Печели редица турнири: Берлин 1928г., Барселона 1929г. Става 2-и на турнирите в: Бад-Кисинген 1928г. след Боголюбов с дежурна победа в личната среща, Карлсбад 1929г - след Нимцович, Хастингс 1930/1931г. - след Макс Еве. След Хастингс играе мач от 10 партии с Еве и го побеждава при резултат +2 =8. Когато през 1935г. Еве извоюва титлата от Алехин, Капабланка отново вижда шанс за връщане на короната. Печели турнира в Москва 1936г., дели 1-2-о място с Ботвиник на турнира на шампионите в Нотингам 1936г. пред Решевски, Файн, Еве, Алехин, Ласкер, Флор, Видмар, Боголюбов, Тартаковер. Но наред с успехите го съпътстват и разочарования. Представя се слабо на турнира в Зимеринг-Баден 1937г., а на АВРО турнира 1938г. става 7-и и за първи път в кариерата си не взима приз. Последните му успехи са олимпиадата в Буенос Айрес 1939г., където се представя най-силно на 1-а дъска с актив от +6 =5, и Маргит с.г., където дели 2-3-о място с Флор след Керес.
На 7 март 1942г. в Манхатънския шахматен клуб, където година по-рано изнася сеанс Ласкер, внезапно започнал да губи съзнание. Веднага го отвели в болница, но се оказало, че има кръвоизлив в мозъка и още на другата сутрин починал. Хавана го погребала с подобаващи почести като национален герой. Трудовете, останали след него, са "Моята шахматна кариера" и "Основи на шахматната игра". За третия световен шампион Ласкер казва: "Познавам много шахматисти, но сред тях само един гений - Капабланка."
<< Предишна Следваща >>
Класиране
Гранд при Йермук
СП до 20 години
1. Цекова (1879)
2. Янков (1870)
3. Стефанов (1867)
4. Генчев (1856)
5. Тодоров (1855)
6. Цветанов (1848)
7. Димитров (1826)
8. Йорданов (1820)
9. Методиев (1781)
10. Пенева (1775)
11. Шентов (1770)
12. Коловски (1767)
13. Любомирова (1748)
14. Крумов (1748)
15. Балтов (1700)
Oще известни играчи
1. Виктория Цекова
2. Кристиян Янков
3. Борис Стефанов
4. Евгени Генчев
5. Явор Тодоров