Василий Василевич Смислов е роден на 24 март 1921г. Бил е най-силният шахматист в света в средата на 50-те години. Спечелил 2 турнира на претендентите, изиграл с Ботвиник 3 мача за световната титла (рекорд държан 30 години, до битките на Каспаров с Карпов). Единствено незначителното му самоувствие и железният характер на съперника били причина за драматичното поражение на 7-ия световен шампион в мача-реванш през 1958г. Притежавал изключително фина техника, а кредото му било: "Аз изигравам 40-те най-силни хода и ако и вие го направите, то партията ще завърши реми." Споделя, че баща му го научил да цени "простите" позиции, в които не участват много фигури. Усъвършенствал чувството на хармония, притежавал невероятна интуиция, както я нарича Борис Спаски - ръчна интуиция, тоест ръката му винаги знае на кое поле коя фигура трябва да постави и на Василий Василевич не се налагало да разчита на главата си.

    През 1938г. става шампион на страната сред юношите и дели 1-2 място на шампионата на Москва, продолявайки Лилиентал. През 1940г. дебютирал на 12-ия шампионат на СССР и заел 3-о място, изоставайки само на половин точка от Бондаревски и Лилиентал, изпреварвайки Ботвиник, Керес и Болеславски. След 3-ото място в мач-турнира за звание абсолютен шампион на СССР през 1941г. 20-годишният Смислов получава звание гросмайстор. Въпреки трудните военни години, продължавал да се занимава с шахмат и уверено взимал участие в малкото турнири по това време, в това число - в 2-та военни шампионата на Москва (1942г., 1943г.), които печели и в 13-ия шампионат на СССР 1944г., където заема 2-о място след Ботвиник. Панов: "С всяко негово следващо встъпление играта му става все по-хармонична, атаката - по-силна и по-дълбока, защитата - по-точна и ефективна, маневрите - по-неочаквани и тънки, техниката му се отличава с простота и яснота и все пак оставя печата на оригиналността. Безспорно мач между Смислов и абсолютния шампион на СССР Ботвиник би представлявал значителен интерес за шахматния свят." Повратен момент в шахматната му кариера се оказал първият му международен турнир - Гронинген 1946г. По резултатите му ФИДЕ го избрала за 6-ия участник на световното първенство (петицата вече се знаела: Еве, Ботвиник, Керес, Решевски и Файн). Смислов финиширал 3-и след Ботвиник и Еве, с което обезпечил своето участие в мач-турнира на световното първенство през 1948г. През 1947г. разделя 3-4 място на мемориал Чигорин след Ботвиник и Рагозин. През 1948г. на световното първенство в Москва и Хага заел престижното 2-о място след Ботвиник, с което извоювал славата на 2-ия най-силен шахматист в света. Същата година в Ленинград се запознава с професор Злобин, с когото започват сериозни занимания по пеене. Смислов се изявява като вокалист и това остава негово хоби за цял живот. Същата година се и жени за Надежда Андреевна. През октомври 1949г. за пръв и единствен път в кариерата си станал шампион на 17-ия шампионат на СССР, заедно с Бронщайн.

    Безкомпромисно следвал своята философия: "Аз съм убеден поддръжник на класическата яснота на мисли. Съдържанието на партиите трябва да търси истинноста, а победата - да бъде доказателство за нейната правота. Никоя, даже и най-буйната фантазия, никоя, даже и най-виртуозната техника, никое, даже и най-дълбокото проникновение в психологията на противника не могат да направят шахматната партия произведение на изкуството ако тези качества не водят към главната цел - търсенето на истината." Следвал също и любимата поговорка на Болеславски: "Обчайте нас, черните - молят шахматните фигури, - понеже нас, белите, всеки ни обича!" За разлика от Ботвиник, който прави революционен пробив в дебюта като увеличава рязко възможностите на черните да се борят за инициатива от първия ход, подходът на Смислов за решаването на дебютните проблеми бил съвсем различен. Предпочитал дългосрочна стратегия, при която черните избягват ранните размени и постепенно се подготвят за преход в контраатака. Допринася за развитието на Испанска партия, Славянска защита, Система Боголюбов, Защита Грюнфелд. В първия турнир на претендентите в Будапеща 1950г. заема 3-о място след Бронщайн и Болеславски, но в следващия турнир на претендентите в Цюрих 1953г. завършва с убедителна победа - 18/28т., като изпреварва с 2т. Керес, Бронщайн и Решевски и получава правото на мач с Ботвиник за световната титла.

    Преди първия мач между Ботвиник и Смислов (Москва 1954г. - Концертна зала "Чайковски") възникнал спор за датата на началото. Претендентът настоявал да е 15 март, а шампионът - 16 март: "а защо да не играем през юни, когато в Москва слънцето е вече жарко?!" Мачът започнал катастрофално за Смислов -3 =1, но след това играл много по-боеспособно и след 11-ата партия повел с 6:5т. Секундант за Ботвиник бил международният майстор Иля Кан, а секундант на Смислов - международният майстор Владимир Симагин. Главен арбитър на мача бил 62-годишният международен майстор от Чехословакия Карел Опоченски (1892-1975г.) "След това боевият дух у мен се върна - пише Ботвиник. - На помощ ми се притече... съперникът. Докато първите 11 партии изигра с голяма предпазливост, с изключение, може би, на 4-тата, то след моите 3 поредни поражения Смислов, видимо, реши, че е време да измени тактиката и да премине в решително настъпление. Тази голяма психологическа грешка облекчи моята задача: именно благодарение на това, че в 12-ата партия той до края се стремеше към инициатива, ми се удаде да удържа важна победа." След 23-тата партия резултатът бил 11,5:11,5т. Както казва Ботвиник: "Не трябва да се забравя, че всеки мач включва в себе си 2 момента: творчески и спортен." Изглежда спортният изневерил на Смислов и в последната партия той преждевременно предложил реми, отказвайки се от последната надежда да стане световен шампион. Ботвиник бил удивен и отвърнал: "Вашето предложение е толкова примамливо, че ми е невъзможно да откажа..." Така при 12:12т. Михаил Мойсеевич отново съхранил титилата си, а Смислов се убедил, че може успешно да се сражава за шахматната корона. След това участва в конкурс за подбор на вокалисти в Болшой театър в Москва. Преминал успешно 1-и кръг, но в слеващия се провалил и отново се върнал към шаха.

   През 1955г. преодолява Ботвиник на 22-ия шампионат на СССР и, като го изпреварва на половин точка, разделя 1-2 място с Гелер, но остава 2-и, тъй като му отстъпва в допълнителния мач. Холандия и Амстердам му носели късмет, както и на Ботвиник. През 1956г. именно в Амстердам стартира с победа с черни фигури срещу Ефим Гелер - един от най-силните шахматисти в света през 50-70-те години, на турнира на претендентите (също както и в Цюрих). За Смислов, а и не само за него, срещата с Гелер зад дъската винаги била трудна. Изчистеният дебютен репертоар и острото комбинационно зрение правели Ефим Петрович много опасен за всеки съперник, особено когато играел с бели фигури.

    През 1957г. отново в Концертна зала "Чайковски" в Москва започва 2-ият мач между Василий Смислов и Михаил Ботвиник за световната титла. И двамата съперници сменили секундантите. На Ботвиник помагал Григорий Голдберг, а на Смислов - гросмайстор Игор Бондаревски. Главен арбитър на двубоя станал шведският гросмайстор Гидеон Щалберг. За подготовката си този път Смислов вложил двойно повече енергия и обърнал по-голямо внимание на дебютния си репертоар за черни фигури. Спечелил мача за при резултат +6 -3 =13. Вицепрезидентът на ФИДЕ Ярослав Шайтар го обявил за 7-ия в историята световен шампион по шахмат и заедно с Щалберг го увенчал с лавров венец. Получил подарък - 2 шахматни комплекта. Единият - комплект фигури и пешки с рядка красота, направени от кашалотски зъби. Другият -  поднесен от любител шахматист от Казан, според който с този комплект през 1909г. играл Алехин в Казанския Университет. Това било знак на уважение към спортната сила на шампиона, а е възможно и предупреждение, че в историята на шахмата има и мач-реванш...

    През 1957г. в Москва излиза книгата на Левенфиш и Смислов "Теория на топовните ендшпили", която остава класика в анализите на окончания.

    През 1958г. в Москва се провежда мачът-реванш Смислов-Ботвиник. Секундантите и главният арбитър от 2-ия мач между двамата останали същите, но мястото на игра се сменило - играли в концертно-театралната зала на хотел "Съветская" на Ленинградския булевард. Минали повече от 20 години от последния мач-реванш: Еве-Алехин, а ситуацията била много сходна. Отново никой не вярвал, че ексшампионът, по-възрастен с 10 години от своя опонент, ще съумее да върне своята корона. Все още в еуфория от мача през 1957г., не отчитайки грешките на Еве, Смислов губи с 10,5:12,5т. Били изиграни 23 партии, повечето от които завършвали в дълбок ендшпил, поради което именно 3-ият мач помежду им е най-продължителният по количество ходове: 1054. Коментарът му след мача е: "Имам впечатление, че цял живот играя само с Ботвиник". И както френският крал Франциск I пише до своята майка: "Всичко е загубено, освен честта", когато войските му са разбити и взети в плен от Карл V, така Смислов можел с достойнство да заяви: "Нищо не е загубено, освен титлата." Сравнително леко приемал загубите и вероятно това е причината шампионът, който най-кратко властвал на шахматния Олимп, да остане най-дълго на шахматната арена.

    През 1959г. в поредния турнир на претендентите в Югославия (Блед, Загреб и Белград) заема 4-о място. През 1964г. разделя 1-2 място с Улман на мемориал Капабланка в Хавана. Същата година постига успех отново в Амстердам като разделя 1-4 място на междузоналния турнир с Ларсен, Спаски и Тал, с което получава право на участие в мача на претендентите. Отпаднал на четвъртфинала от Гелер с 2,5:5,5т. Въпреки това демонстрира завидна спортна форма като печели 4 поредни крупни международни турнира: Хавана, Сантяго, Мар дел Плата и Поляниц-Здруй в периода 1965-1966г. През 1968-1971г. е главен редактор на вестник "Шахматна Москва".   

    През 1970г. в Белград се състояло историческото състезание "Мача на века", което срещнало отбора на СССР със сборния отбор на света. През първите 3 кръга Смислов играл на 6-а дъска с Решевски и постигнали резултат 1,5:1,5т., а в 4-ия американският гросмайстор бил заменен от исландеца Олафсон. Партията между двамата се оказала решаваща за определяне на резултата от мача . Победил Василий Василевич и сборният отбор на СССР спечелил "Мача на века" с 20,5:19,5т. През 1971г., отново в Амстердам, Смислов удържал своята юбилейна 30-а победа в шахматни съревнования, печелейки турнира с +5 =10, изпреварвайки на точка Браун, Керес и Портиш. През 1978г. студентското общество "Буревестник" създава учебно=юношеска школа под ръководството на 7-ия шампион. През 1978г. печели турнира в Сан-Паулу. През 1979г. в Москва излиза книгата му "В търсене на хармонията". През 1982г., вече на 62-госишна възраст, добива 8,5/13т. на крупния междузонаен турнир в Лас Палмас и заема 2-о място след унгарския гросмайстор Золтан Рибли, с което отново става претендент. От март 1983г. до април 1984г. провел 3 мача на претендентите. В четвъртфинала завършил наравно с Хюбнер (7:7т.) и по жребий преминал в следващия етап. На полуфинала удържал победа срещу Рибли (6,5:4,5т.), но на финала отстъпил на Гари Каспаров с 4,5:8,5т. През 1985г. за последен път играе за отбора на СССР и показва резултат 3,5/5т. на 6-а дъска.

    През 1988г. Шахматната федерация на Италия го награждава с почетна международна премия "Джоакино Греко" като за пръв път тази награда била връчена на бежанец. През 1990г. на 69-годишна възраст Смислов удържал 40-а победа в съревнования, печелейки международния турнир в Буенос Айрес. През 1991г. Смислов отново става световен шампион, но този път за ветерани. През 1996г. Бориц Елцин награждава бившия шампион с орден "За заслуги пред отечеството" IV степен за достижения в областта на шахматното изкуство.

    Силата на Смислов винаги се заключвала в умението да натрупва малките, микроскопични преимущества, а в ендшпила бил ненадминат виртуоз. Нарекли го "Краля на ендшпила", а Британската преса го увенчала като "неувяхващия маестро". Шахматното му дълголетие почти надминава това на Ласкер.

•  Михаил Тал: "Смислов е известен като шахматист с много своеобразен и интересен стил на игра, като виртуоз на ендшпила. Смислов - съвременник на Капабланка. Ние всички се учим от неговата блестяща техника на разиграване на окончанията."

•  Тигран Петросян: "Тайната на поразителния успех на Смислов ми е известна. Той съумявал навреме да се престрои и открил хармоничното равновесие между играта от "общи съображения" и конкретния разчет. Не се преуморявал без излишна необходимост в дълги и изтощителни варианти, но когато такава необходимост била налице, далеко и точно разчитал вариантите."

• Боби Фишер: "Смислов никога не играел лекомислено. Притежавал тънко позиционно чувство. Отчаяно се сражавал в по-лоши позиции."

• Анатолий Карпов: "Млад порив и мъдрост, опит и хазарт хармонично се съчетавали в неговото творчество. "