"Мой главный учитель - жизнь!"                

             Тигран Вартанович Петросян (1929-1984г.) е възпитаник на шахматната класика - "Моята система" на Нимцович и партиите на Капабланка. От малък се научил да не губи и така заемал призови места като постепенно се насочвал към шахматния Олимп. Наричали го титан на позиционната стратегия и ненадминат майстор на защитата. Бил активен деятел в журналистиката, науката и педагогиката. Ботвиник казва, че за да добие високи резултати, освен талант, шахматистът трябва да притежава и други качества: трудолюбие, крепко здраве и борбен характер. Принадлежи към поколение, отрасло в трудни военни години, родителите му си отишли рано и това несъмнено оказало влияние върху формирането на характера. По неволя се научил на трудолюбие, радвал се и на крепко здраве, но никога не обладал борбения характер.

    Ражда се на 17 юни 1929г. в арменско семейство в Тбилиси. През 1940г. в грузинската столица откриват Дворец на пионерите. Тигран веднага решава да се запише в първия попаднал му кръжок, а именно кръжок по държавен железопътен транспорт. Естествено, посетил го само веднъж. Опознавайки постепенно Двореца, постъпил в кръжока по шахмат, с което родителите му не били особено съгласни. Скоро си отишли и майка му, и баща му, брат му бил на фронта, а той самият живеел със своята леля. Чрез шахмата напълно забравял за своите нещастия. Първи треньор му бил Арчил Ебралидзе. Учил го не на смели атаки и красиви комбинации, а на дълбочина на шахматната игра - на разбиране на красотата и логиката в шахмата. Запознал го с идеите на Нимцович и виртуозната техника на Капабланка. Книгата "Моята система на практика" станала настолна за Петросян. Сам споделя: "безчислено множество пъти анализирах партиите и позициите в тази книга, при това без шахматни фигури, така че в края на краищата я научих наизуст". Нимцович съветва най-важните пунктове в позицията да се защитават по-силно от обичайното и Петросян безпрекословно следвал съвета му. През 1945г., 16-годишен, станал шампион на Грузия за юноши. На първото юношеско първенство на СССР през 1946г. не претърпял нито едно поражение. Отзивите на известния съветски майстор Дуз-Хотимирски били много положителни. Получава похвали и от друг ветеран - гросмайстор Левенфиш: "В областта на дебюта Петросян има познания, на които може да завиди и майстор на шахматната игра. Чувства добре позициите и в повечето партии стратегически надиграва своите млади конкуренти, след което печели с финални тактически удари. Има нелошо комбинационно зрение и рядко бърка в разчета." Същата година се мести в Армения и през 1947г. печели шампионата на страната, с което добива звание "майстор". Малко по-късно печели и мач срещу Каспарян. Искал да усъвършенства своето майсторство, затова в края на 1949г. тръгнал към Москва. Същата година дебютира в шампионата на страната и стартира с 5 поредни загуби! Наистина, съперниците му били все знаменити гросмайстори: Котов, Смислов, Флор, Керес, и талантливият юноша, скоро придобил званието "гросмайстор", Гелер, но това не била особена утеха. В последващите 14 кръга се представил по-престижно, набирайки 7,5т. Първото му встъпление в столицата показало, че имало много над какво да се работи. За 20-годишния юноша всичко било пред него - и обидни поражения, и блестящи победи...

    През 1950г. най-сетне стига Москва и дебютира в шампионата на столицата, заемайки 3-о място след Авербах и Чистяков. През 1951г. добива успех, заемайки първо място на същия шампионат без поражение. В края на същата година дели 2-3 място на 19-ия шампионат на СССР - едновременен зонален турнир за световното първенство и се класира за междузоналния турнир. Международният му дебют е в Будапеща на мемориал Мароци през 1952г. Взели участие почти всички най-силни шахматисти, дори шампионът Ботвиник. Петросян останал доволен от дележа на 7-8 място, при това с победа над Керес и ремита с Ботвиник и Смислов. На междузоналния турнир в Щвеция 1952г. се причислил към най-силните шахматисти в света, делейки 2-3 място без поражение и се класирал за турнира на претендентите. Журналистите го нарекли "черната пантера", заради опасната му игра с черните фигури. След турнира бил удостоен със званието "гросмайстор". На турнира на претендентите в Цюрих 1953г. бил пределно доволен на 5-ото място от 15 участника. От края на 1953г. до края на 1955г. участвал в 8 мача за отбора на СССР и не претърпял нито едно поражение - срещу: Австрия, Англия, Аржентина, Уругвай, Франция, САЩ (2 пъти) и Швеция. От 1955г. до 1956г. участвал в 22-ия шампионат на СССР, междузоналния турнир в Гьотеборг и турнира на претендентите в Амстердам - пореден цикъл от борбата за световната корона. Тигран не изпреварвал събитията, той вярвал в своята звезда и знаел, че е нужно постоянство и неизмена вяра в собственото "аз".

    През 1958г. в Порторож 21 участника оглавили междузоналния турнир. Този път се класирали само 6-те първи призьори и при това не повече от 3 съветски представители. Петросян разделил 3-4 място с Бенко, след Тал и Глигорич. Именно тук допуснал първата си загуба в междузонални турнири - отстъпил на датчанина Ларсен. През 1959г. в родния му град Тбилиси дошъл "часът на истината" и за пръв път спечелил 26-ия шампионат на СССР. Разделил 3-7 място на претендентския турнир в Блед-Загреб-Белград през 1959г., където триумфирал Михаил Тал. През 1961г. за втори път печели шампионата на СССР, този път в Москва. Събрал 13,5/19т., като загубил единствено от Щейн. През 1962г. в Стокхолм участвали 23 участника, от които 6 се класирали за претендентския етап. Петросян предпочел равномерно да разпредели силите си и разделил 2-3 място, редом с Гелер след Фишер. През 1962г. на екзотичния карибски остров Кюрасао се провел турнира на претендентите. За фаворити смятали ексшампиона Тал и 19-годишния американски гросмайстор Роберт Фишер. Тигран спечелил еднолично крупния резултат с 17,5/27т. като завършил наравно минимачовете единствено с Керес и Гелер, а всички други спечелил.

    През 1963г. в московския естраден театър се провел мачът Ботвиник-Петросян. Главен арбитър отново бил Щалберг. Секундант на Петросян бил Болеславски, а Ботвиник, както и в мача-реванш с Тал, се отказал от помощник. Двубоят между двамата силно напомнял този между Алехин и Капабланка. Претендентът споделил дълго време след мача, че 3 седмици преди великото събитие оставил всякакви шахматни занятия - играел билярд, четял книги, провеждал дълги вечерни разходки и беседи край затоплена камина. 6-ият мач за 52-годишния Ботвиник и 1-и - за 34-годишния Петросян започнал с победа на претендента - първа победа срещу Ботвиник не само в мача, но и изобщо. На 20 май 1963г., при рзултат +5 -2 =15, Тигран Петросян станал 9-ият в историята световен шампион по шахмат. Първата му реакция била: "Аз съм щастлив, както може да бъде щастлив човек, достигнал най-високо звание в спортната си кариера. Винаги е приятно да бъдеш пръв сред равни." На въпрос на Ботвиник къде е силата на Петросян вече ексшампионът отвърнал: "Неговата сила е преди всичко в защитата. Болшинството от шахматистите се стремят да създават активна игра. Той напада само тогава, когато се чувства в безопасност."

    През 1963-1964г. дели 1-2 място на международните турнири в Лос Анджелис и Буенос Айрес. На олимпиадата в Тел Авив 1964г. действал подчертано акуратно и набрал 9,5/13т. без поражение. Тези турнири потвърждават прекрасната форма на шампиона. През 1965г. участва в тренировъчен 2-кръгов турнир в Москва в навечерието на мача със Спаски. Съперници му били: Болеславски, Симагин, Авербах, Корчной и Шамкович. С 8/10т., с 2 ремита - срещу Авербах и Корчной, шампионът показал, че е готов да защити титлата си срещу Борис Спаски.

    Мачът Петросян-Спаски се провел през 1966г. отново в московския естраден театър. Главен арбитър бил белгиецът О'Келли. Неизменен секундант на Тигран - Болеславски, помощник на Спаски - Бондаревски. До мача двамата съперници са се срещали 10 пъти, като само 1 от срещите завършила резултатно - на 27-ия шампионат на СССР в Ленинград 1960г. Петросян спечелил. Всички останали завършвали наравно, като при това 3 от тях продължили повече от 40 хода. След 22-ата партия шампионът добил необходимите 12т. и при окончателен резултат 12,5:11,5т. съхранил своята титла. Главният арбитър О'Кели обърнал внимание на теоретическото съдържание на мача - за пръв път в борба за световната титла се срещат 14 различни дебюта (например в 34-те партии между Алехин и Капабланка дебютите били само 3).

    През 1966г. световният шампион осъществил своята мечта - посетил родината на Капабланка - Куба. Това станало по време на олимпиадата в Хавана. Фидел Кастро го приветствал с почести, а у кубинските шахматни почитатели оставил много приятно впечатление, поради приветливия си характер. Очаквали от него високи спортни и творчески достижения на олимпиадата и той не ги разочаровал. Постигнал 88,5%-ов резултат на 1-а дъска (+10 =3). До тогава само веднъж бил показан по-висок резултат - 9/9т. от Алехин. Един от участниците в съветския отбор Лев Полугаевски казал: "Тигран Петросян се намира в отлична форма." След олимпиадата шампионът изнесъл рекорден сеанс на 7000 дъски! Сред съперниците на Петросян бил ръководителят на революционното правителство Фидел Кастро. Партията между двамата завършила реми и кубинският лидер шеговито отметнал, че Петросян не е само много добър шахматист, но и много добър дипломат...

    През 1968г. съвместно с други шахматисти основал московския ежеседмичник "64"и станал главен негов редактор. В края на същата година успешно защитил дисертация по философски науки в Ереванския университет.

    През 1969г. за пореден път в московския естраден театър и отново при същите арбитър и секундант започнал вторият мач между Петросян и Спаски. Протекъл много колебливо. Повеждал ту единият, ту другият. Във втората половина на двубоя Тигран не демонстрирал свойствената за него упоритост и това му коствало титлата. Мачът завършил в деня на 40-ия рпжден ден на шампиона при резултат 10,5:12,5т. и светът се сдобил с 10-и шампион - Боря Спаски. Интересно е мнението на Спаски за причината за неудачието на Петросян. Писал, че го удивило миролюбието на съперника. Предлагал реми в по-добри позиции. Въпреки наличието на комбинационни възможности, Тигран не проявил своите тактически способности. Играл по-неуверено и по-сковано. Допуснал психологическо поражение. Също както своя идол Капабланка, Тигран Петросян царувал на шахматния Олимп всичко 6 години.

    През 1969г. участвал в 37-ия шампионат на СССР след 8-годишна почивка. Разделил 1-2 място с Лев Полугаевски при резултат +6 =16, а в допълнителния мач между двамата спечелил с 3,5:1,5т. (+2 -3). По повод на този турнир Марк Тайманов писал: "Преживял такова сътресение - загубата на званието "световен шампион" - Петросян след много кратко време решил да се постави на ново изпитание - участие в шампионата на СССР, където, както е известно, от неуспехи не е застрахован никой." През 1971г. участвал в поредния цикъл в борбата за световното първенство. Победил Хюбнер в четвъртфиналния мач в Севиля с 5,5:2,5т. и без загуба. На полуфинала в Москва срещнал Виктор Корчной. Победил и него без поражение, но на финала отстъпил на Фишер с 2,5:6,5т.в Буенос Айрес пред 1000 зрители. Разделил 1-ото място на турнирите в Сан Антонио, Лас Палмас и Амстердам 1972-1973г. През 1974г. в поредния претендентски цикъл отстранил Лайош Портип на четвъртфинал в Палма де Майорка с +3 -2 =8, но отпаднал от Корчной в Украинския музикално-драматичен театър при резултат +3 -1 =1. Тигран получил остра бъбречна криза, непозволяваща му да започне 6-ата партия и прекратил мача в полза на Корчной.

    През 1975г. в Ереван печели за 4-и път шампионата на СССР. В навечерието на своя 50-и рожден ден добива прекрасен успех на мемориал Керес в Талин с +8 =8, заемайки 1-о място пред Ваганян, Тал и Бронщайн. През 1976г. участва в междузоналния турнир в Бил. Съгласно правилата на ФИДЕ, първите 3-ма се класират за претендентския цикъл. След като разделя 2-4 място с Тал и Портиш през октомври с.г., от другата страна на Алпите - в италианския град Варес, на 70км. от Милано, участва в 4-кръгов мач за определяне на победителите. Победил унгарския майстор в първата среща, завършил всички останали наравно и така се класирал за следващия етап. В четвъртфиналния мач на претендентите в Чоко 1977г. се среща с най-неудобния съперник - Виктор Корчной и претърпява поражение с +1 =9 -2. През 1979г. разделя 1-3 място на междузоналния турнир в Рио де Жанейро и за пореден път става претендент за световното първенство. В четвъртфиналния мач на претендентите по жребий отново, вече 4-и път за 9 години, се среща с Корчной във Фелден. Не издържа на напрежението и губи с -2 =7. В Бар през 1980г. удържал последна победа в международен турнир. Междузоналният турнир в испанския курорт Лас Палмас бил заключителен за 30-годишната му епопея в състезанията за световното първенство (1952-1982г.). Разделил 4-5 място и за пръв път в кариерата си не се класирал измежду претендентите. На последното си встъпление в крупен международен турнир, а именно Никшич 1983г. 9-ият световен шампион символично предал щафетата на 20-годишния Гари Каспаров, роден в годината на триумф на Петросян.

    През 1977г. в подмосковския младежки лагер "Перли" изнася своята първа учебна сесия в юношеска шахматна школа с деца до 16-годишна възраст, имащи вече активни състезателни успехи. Има голям принос в развитието на Староиндииска защита. Изобщо характерно за него било виртуозно да се защитава. Майстор на ендшпила, както всички световни шампиони, на 13 август 1984г. след тежки заболявания почива в Москва. Погребан е в арменското гробище на руската столица.

•     Ботвиник: "Ако жертва Тал - бери, ако жертвам аз - провери варианта, ако жертва Петросян - не приемай жертвата!"

•     Фишер: "Петросян добре умее да види и отстрани опасност 20 хода преди тя да възникне!"

    Тигран Петросян:

• Всеки шахматист, играейки с противника, в същото време се бори със самия себе си. Всяка партия или мач е едновременно вътрешна борба.

• Много, твърде много в шахмата зависи не само от умението на играча, но и от неговия характер.

• Не е съществувал, не съществува и никога няма да съществува шахматист, който винаги е играел безгрешно. Мисля, че това е една от основните причини древната игра да не загуби своето очарование и привлекателност, макар и преминала през толкова столетия.

• Младите шахматисти не трябва да забравят, че за напредъка им може да помогне всеки, но да станат добри шахматисти могат единствено сами, постоянно работейки над себе си.

• Шахматът обединява в себе си игра, изкуство и наука. Този, който съчетава в себе си качествата на спортсмен, актьор и учен ще бъде непобедим.