Гари Каспаров

Шахматист супер-гросмайстор, Бивш световен шампион по шах - биография и статистика

Биография

Гари Кимович Каспаров е роден на 13 април 1963г. в Русия. Неговият ЕЛО рейтинг от 2851 от юлската класация на ФИДЕ през 1999г. е най-високия постиган в историята. За последно Каспаров бе в класацията през януари 2006г., като рейтинга от 2812 го поставяше отново на първо място в света (в априлската класация Каспаров не бе включен поради едногодишно неучастие в турнири). С рекордните 23 първи места в класацията в периода 1985–2006г., Каспаров е безапелационен световен шампион на ФИДЕ в периода 1985–2003г., световен шампион по класически шахмат (версия на основаната от него Професионалната шахматна асоциация и Световната шахматна асоциация) до детронирането му от Владимир Крамник през 2000г. Печелил е „Шахматен Оскар” за най-добър шахматист на годината рекордните 11 пъти.

Каспаров обявява оттеглянето си от професионалния шахмат на 10 март 2005г., за да се заеме активно с политика.

Първи стъпки

Гари Каспаров е роден и записан като Гари Вайнщейн в столицата на Азербайджан – Баку, в семейство на арменка и евреин. Започва да учи шахмат вкъщи, докато играе с родителите си. Когато е на 7, баща му умира и при първата отдала се законна възможност, вече на 12, приема второто име на майка си - Каспарян. По-късно променя името на руската му версия - Каспаров.

На 8 годишна възраст Каспаров попада в именитата шахматна школа на Михаил Ботвинник. Печели Юношеското първенство по шахмат на Съветския съюз в Тбилиси през 1976г., с резултат 7 от 9 възможни точки, когато е на 13. На следващата година повтаря успеха си, този път с още по-убедителен резултат - 8.5 от 9.

През 1978 взема участие в турнира, организиран в памет на Соколски в Минск. Поканен е по изключение, но заема първото място и става майстор на спорта. Гари неведнъж е казвал, че този турнир е критична точка в неговия живот, и че тогава е избрал шахмата за своя професия. В една от книгите си е написал: "Ще помня мемориала Соколски докато съм жив"! Според него, след този турнир той е придобил необходимата увереност за да участва в Световното първенство.

Каспаров бързо се изкачва в класацията на ФИДЕ. За изненада на руската шахматна федерация, взема участие в гросмайсторския турнир в Баня Лука все още без официален рейтинг (според федерацията това е юношески турнир). Набързо с резултатите си срещу звездите натрупва първоначален рейтинг от 2595 ЕЛО, достатъчно за да го изстреля в челото на топ шахматистите.

В следващата година, 1980, печели Световното първенство по шахмат за юноши в Дортмунд, тогава в Западна Германия.

Каспаров се стреми към мач със световния шампион Анатоли Карпов – фаворита на Руската шахматна федерация. Но първо трябва да се справи с квалификациите на изпита в турнира на кандидатите.

Първият кандидатски мач е срещу Александър Белявски, срещу когото Каспаров постига изненадваща победа (Белявски е известен като корав съперник). Жребия определя следващия мач да е срещу Виктор Корчной, който тогава е от Пасадена, Калифорния. Корчной имигрира от Русия в късните години на седемдесетте, и по това време е най-силният шахматист извън Съветите. По политически причини мача не се състои.

Проблема е решен със съгласието на Корчной мача да се играе в Лондон. Каспаров побеждава.

Последния кандидатски мач е срещу завърналия се в големите битки Василий Смислов Съперника е седмия световен шампион от 1957г., но в последните години хъса му за победа е доста намален. Каспаров печели с 4 победи и 9 равни партии.

Мач за световната титла - 1984

Мача за титлата световен шампион през 1984г. между Анатоли Карпов и Гари Каспаров остава като най-оспорвания и напрегнат двубой в историята на шахмата. Карпов за-почва в много добра форма, и след първите девет партии Каспаров изостава с 4:0 при условие, че печели този, който постигне пръв 6 победи. Наблюдатели предричат загуба на Каспаров с 6:0 още до 18-тата партия.

С вдъхновение на руски поет, Каспаров прави 17 последователни ремита. Следва 5-та много важна победа за Карпов, която го доближава на само една до спечелване на мача., но тук проличава огромната воля на Гари. Отново ремита до 32-та партия и първа победа за претендента – първа победа на Каспаров срещу световния шампион.

В този момент, 12 години по-възрастния Карпов, изтощен от преумора, с нищо не прилича на човека започнал мача. Каспаров печели 47-мата и 48-мата партии, довеждайки резултата до 5:3 в полза на Карпов. При този резултат мача е прекъснат от президента на ФИДЕ Флоренцио Кампоманес, и е насрочен нов мач за няколко месеца по-късно.

Прекъсването на мача става причина за множество дискусии. На пресконференцията, на която обяснява решението си Кампоманес се оправдава със загрижеността си за здравословното състояние на двамата шахматисти, подложени на стрес в продължение на целия мач, като не взима предвид мнението на Карпов и Каспаров, които искат мача да продължи. Карпов губи 10 кг от теглото си и посещава болница множество пъти. Каспаров, който пък е в отлично здравословно състояние и изненадан от решението на Кампоманес, му задава въпроса защо е прекъснал мача, когато и двамата състезатели са били против. Предвид двете последователни победи на претендента, всички са на мнението, че той е новият фаворит, независимо от все още отрицателният си баланс от 5-3 в резултата. Каспаров показва, че психически е по-подготвен от съперника си и следващите партии ще играе по-добре от него.

Мача става първия и до този момент единствен, който е прекъснат, без да е присъден краен резултат. Отношенията на Каспаров и Кампоманес са обтегнати, а враждата между двамата вероятно е първопричина за разрива в шахмата години по-късно.

Световен шампион

Вторият мач между Карпов и Каспаров, игран през 1985г. се играе по променени правила, като за победител се определя играча спечелил повече точки от 24 партии, или първият който постигне резултат от 12.5 точки. Ако крайният резултат е 12:12 то Карпов запазва титлата си на световен шампион. Каспаров показва, че е научил някои много важни уроци от предишния мач. Няколко забележителни спора в Сицилианска защита короноват новия световен шампион – с резултат 13-11 и едва на 22 години, чупейки досегашния рекорд на Михаил Тал, който е на 23год. когато през 1960г. побеждава Ботвиник.

По това време ФИДЕ осигурява право на реванш за загубилия световен шампион. Следващия мач между двамата колоси е през 1986г., като партиите са поделени в градовете Лондон и Санкт Петербург (тогава Ленинград). В срещата Каспаров уличава човек от екипа си – Евгени Владимиров в това, че е продал на съперника вътрешна информация и го изгонва. В крайна сметка Гари защитава световната си титла с резултат 12.5:11.5 точки.

Четвъртия мач между Каспаров и Карпов се провежда през 1987г. в Севиля, като Карпов се е класирал за участие след квалификации на претендентите. Мача е много завързан, като в нито един момент от мача, нито един от двамата не повежда с повече от 1 точка в резултата. Финала е драматичен, тъй като Каспаров изостава с една точка партия преди края и се нуждае от победа за да запази титлата си... и побеждава, с което изравнява крайният резултат на 12:12.

Петия двубой между двамата е през 1990г. в градовете Лион и Ню Йорк. Отново резултата върви точка за точка, и отново краен победител е шампиона - 12.5:11.5.

Сграбчил световната титла, Каспаров обявява война срещу ФИДЕ – също както и Боби Фишер двадесет години по-рано, но този път извън ФИДЕ. Създава собствена организация, която да представлява шахматисти – Асоциация на гросмайсторите.

Детрониране на колоса

Мача Каспаров - Крамник, се провежда в края на 2000-та година. Много добре подготвения Крамник изненадва Каспаров и печели 2 решителни партии в защита Грюнфелд, след като шампиона пропуска няколко възможности за равенство при ендшпил с разнополи офицери. Гари прави критична грешка в 10-тата партия, играна в Индийска защита – вариант Нимцович, от което Крамник се възползва по най-добрия начин и печели в 25 хода. С белите Каспаров не може да пробие пасивната но солидна Берлинска защита в Испанска партия, и съперника му успешно ремизира всички партии, изиграни с черните фигури. Крамник печели мача с 8.5:6.5, като за първи път от 15 години световната титла не е притежание на Гари Каспаров. Каспаров става и първия шампион, който не печели нито една партия в мач за титлата след загубата на Емануел Ласкер от Хосе Раул Капабланка през 1921г.

Край на шахмата, време е за политика...

През 2005г. Каспаров губи последната си шахматна партия от професионалната си кариера от Българският супер-гросмайстор и последващ Световен шампион Веселин Топалов.